Галерия

1

Дълбока «пукнатина» в политическата и социална система на страната предизвиква жестоката икономическа криза и нейните последствия върху гръцките домакинства.

Последното социологическо проучване, проведено от отдел „Статистика” на Икономическия университет в Атина сред 1 679 участници, показва големия песимизъм на гърците по отношение на тяхното бъдеще, както и неодобрението към политическите партии, които смятат за неспособни да изведат страната от кризата.

Повечето гърци не се доверяват на правителството, на опозицията, на синдикалните лидери, дори и на институции като фондовата борса, банките, частните застрахователни компании. Впечатляващото в проучването обаче е, че с всеки изминал месец се влошава икономическото състояние на домакинствата, и то до такава степен, че отчаянието им прилича на социален крах. Неотдавнашното самоубийство на 77-годишния пенсионер на площад Синтагма и увеличението на самоубийствата изобщо показва «националната депресия», в която е изпаднала страната.

Финансово състояние

Показателно е, че 55,4% от анкетираните смятат за лошо или много лошо финансовото си състояние, а едва 7,5% изглежда не са засегнати от кризата. В рамките на една година се е увеличил с 11 процентни пункта процентът на отговорилите, че финансовото им състояние се е влошило. При това, 7 от всеки 10 гърци (или 68%) смятат, че през следващите три месеца личното им финансово състояние ще се влоши още повече, като тези страхове са се увеличили с 15% от миналата година.

Личната финансова драма се вижда и от факта, че 7 от всеки 10 гърци се страхуват, че доходите им може да станат недостатъчни за покриване на нуждите им. Скътаните пари на гърците са започнали да се топят, за да бъдат покривани всекидневни нужди. Над 4 от всеки 10 гърци (или 42,2%) отговарят, че парите от работата им не са достатъчни и теглят пари от депозитите си, или от спестяванията си, за да покрият своите нужди. Също така, почти 3 от всеки 10 гърци (или 29,2%) отговарят, че са принудени да вземат пари назаем от приятели и роднини, тъй като заплатата им не стига, а нямат спестявания. В сравнение с март  2010, се регистрира увеличение с 9% на тези, които заявяват, че не могат да посрещнат разходите си.

Едва 2 от всеки 100 гърци (или 2,6%) твърдят, че спестяват пари, а 18,6% заявяват, че парите, които изкарват им стигат без да спестяват.

Що се отнася до икономическото положение на страната, очакванията за неговото подобрение остават в най-ниската си точка. 89% от запитаните оценяват отрицателно днешната картина, а 6 от всеки 10 вярват, че положението ще се влоши още повече през следващото тримесечие. Несигурността за бъдещето е „парализирало” гърците,  75% от които се безпокоят за икономиката на региона, където живеят.

Голямата икономическа несигурност и песимизъм се натрупва и действа като „цунами” срещу финансовата и политическа система. Гърците изглежда вече не се доверяват на нищо и на никого, факт, който е особено обезпокоителен за гръцкото общество. Той обаче представлява и предупреждение за политическата система предвид предстоящите избори, тъй като липсата на убедителен изход от ситуацията превръща обществото във „врящ казан”. В предизборния период започват се наблюдават различни прояви на аполитично поведение или подкрепа на крайни позиции, като един вид  отмъщение срещу съществуващата политическа система.

Според проучването:

-       Почти 8 от всеки 10 гърци не се доверяват на правителството, като поддръжниците на центъра показват по-голямо доверие, а подкрепящите левицата – по-малко. Над 7 от всеки 10 гърци не вярват, че правителството работи за доброто на нацията. При това над половината от анкетираните (57,4%) вярват, че се загърбват националните интереси, за да се изпълняват заповедите на кредиторите.

-       Силно изразено е неодобрението и за най-голямата опозиционна партия. Въпреки че Нова демокрация иска да бъде възприемана като алтернатива, почти 8 от всеки 10 гърци не й се доверяват. Това е предупреждение и за лидера Андонис Самарас, на когото нямат доверие над 7 от всеки 10 от участниците в анкетата.

-       Индексът за политическо доверие достига едва 18 пункта, в скала, където 100 е отлично, а  50 е минималният праг. Същият е индексът и за правителството (18), като е намалял с 3,5 пункта от миналата година. Едва 19 пункта е доверието в опозицията, намалението е в порядъка на 5 пункта.

-       Някогашната опора на работещите - синдикалните организации - получават неодобрението на над 7 от всеки 10 гърци (61,3% не им се доверяват изобщо, а  22,6% - малко).

-       Шок и за финансовата система, която също е пометена от икономическата криза. 84% от анкетираните не се доверяват на фондовата борса, 6 от всеки 10 гърци не се доверяват на банките, а 7 от всеки 10 – на частните застрахователни компании.