Галерия

1

Полина Спартянова
    София e една от малкото столици в Европа, която предлага на своите посетители „за всекиго по нещо” и може да задоволи капризите на всеки един претенциозен турист. Градът има богато историческо и археологическо наследство, но в същия момент то съжителства с модерна европейска архитектура от началото на миналия век и монументални социалистически сгради от времето на тоталитарния режим в страната. Столицата на България е разположена в подножието на планината Витоша, която е четвъртата по височина в страната и разполага с условия за ски и алпинизъм на достъпни цени. И за завършек на прекарания в София ден могат да се посетят едни от най-добрите български заведения и нощни клубове, които предлагат на своите гости разнообразна програма и забавления всяка вечер.
    Днешният град София е втората най-древна европейска столица, след Атина. Историята на българската Столица започва още по времето на неолита и съвременните археологически находки доказват, че по тези места е имало няколко неолитни селища от 5 000 пр. н. е.. По-късно през VII в. пр. н. е. възниква древен тракийски град, документиран по-късно от римляните по тези земи като „Сердика”, тъй като е бил населяван от древното племе „серди”. Когато Сердика попада под влиянието на Римската империя през I в., името на града е променено на Улпия Сердика в чест на император Марк Улпий Траян, който му дава правото на автономно управление.  До V век градът процъфтява в римската епоха, но по време на „великото преселение на народите” е засегнат от нашествията на хуни, готи и други варварски племена. Едва през VI век се възражда под името Триадица като важен административен и стопански център на Византийската империя. През 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава славянското име Средец. Последно е преименувана в началото на XIV век, когато разположеният в града храм „Света София” придобива толкова голяма слава сред славянските народи, че го преименуват от „Средец” в „София”. След Освобождението на България от османско владичество, градът става столица на новопоявилите се територии през 1879 г. и така остава и до ден днешен.
    Разхождайки се по централните улици на София, често могат да се срещнат запазени археологически обекти от времето на Сердика, които са широко отворени за посетители по всяко време на денонощието. В самата спирка на метрото в сърцето на София са изложени уникални археологически обекти от местността, които допринасят за интегрирането на тази епоха в съвременната градска среда. Естествено, по-голямата част от експонатите са изложения в Националния археологически музей, чиято сграда е най-старата в София и преди Освобождението от османско владичество е функционирала като джамия. Всъщност след като България се появява на картата на Европа, всички джамии в София са преустановили своята дейност, с изключение на джамията Баня Баши в центъра. Тя е построена от известния османски архитект Синан в средата на XVI век и отразява спецификата на османската архитектурна мисъл от този период. Мястото, на което е построена джамията, е по-известно днес като Квадрата на толерантността, защото в периметър от 200 метра от нея са разположени православна и католическа църква, както и най-голямата сефарадска (испано-еврейска) синагога в Европа. Но не размерите на еврейския молитвен дом са най-впечатляващото нещо в него – разкошните му стенописи грабват погледа, веднага след като посетителят свали очите си от основния полилей в помещението, който тежи близо два тона и е най-големият в България.  
    Според Конституцията на Република България страната няма официална религия, но въпреки това като традиционно вероизповедание на народа се посочва православното християнство, като 59% от населението се определя чрез него. Поради тази причина територията на София е осеяна с множество църкви и манастири, като в централната градска част са разположени запазените и до днес църкви „Света Петка Самарджийска” и „Свети Георги”, като първата датира от началото на XI век, а втората – от периода на комплекса Сердика. Двата храма са уникални сами по себе си със своята архитектура и частично запазени стенописи и успяват да оцелеят векове наред, като най-голямата им победа е над тоталитарния режим в България. Когато се установява комунистическата диктатура в страната, религиозните заведения са в разрез с идеологията и затова не се взима на сериозно стойността на религиозните паметници. Но при строежа на архитектурния ансамбъл „Ларго”, който се състои от три сгради в стил социалистически класицизъм, българските и съветските архитекти споделят едно мнение – сградите са твърде ценни, за да бъдат разрушени. Поради тази причина Софийското Ларго е един от малкото комунистически архитектурни комплекси, в който са интегрирани религиозни заведения. В сравнение с архитектурните проекти за изграждане на институционални сгради в Източния блок, Ларгото в София може да се похвали и със сливането на сгради, построени в стила на аристократичната архитектура от началото на XX век, със социалистическия класицизъм.  По време на тоталитарния режим в България сградите в комплекса са били дом на Българската комунистическа партия и някои национални институции, а в наши дни в него се помещават Народното събрание, Министерския съвет и Президентството.
    Вървейки надолу по жълтите павета в центъра на София, покрай внушителните сгради на комплекса Ларгото, се озоваваш до две от най-важните културни институции в града – Националната художествена галерия и Народният театър „Иван Вазов”. Галерията е разположена в бившия Княжески дворец и в нея са събрани творбите на едни от най-видните български художници и скулптори, като почти всеки месец в нея гостува и чуждестранна изложба. Сградата е строена в средата на XIX век и е функционирала през годините като съдилище, затвор и болница, но с идването на първия княз на България след Освобождението започва преустройството й в разкошен царски дворец, който по време на комунистическия режим се превръща в галерия. Срещу входа на Националната художествена галерия е разположен най-старият парк в Столицата, в чийто двор се помещава Народен театър „Иван Вазов”. Той е построен в началото на XX век от австрийски архитекти и до ден днешен неговата трупа е водеща в България и в нея играят едни от най-добрите български актьори от различни поколения.
    Наскоро Столицата на България бе обявена за най-достъпната ключова туристическа дестинация в света от популярния сайт за пътуване и туризъм „TripAdvisor”. Според класацията, в сравнение с останалите столици по света, град София предлага най-привлекателните цени за една нощувка, вечеря, коктейли и превоз, като е изчислено, че една нощувка в четиризвезден хотел с луксозна вечеря излиза 112 евро за двама души. Туристите, които не търсят лукса, а сърдечното и уютно българско посрещане, трябва да се ориентират към малките и спретнати хостелчета, скрити в централните части на града. В хостели като Hostel Mostel и Art Hostel всеки турист може да усети известното българско гостроприемство за 20-30 евро за двойна стая на вечер. Интериорът на стаите също впечатлява с разнообразието си и анти-икейската си политика и всеки би се почувствал специален в стаята си.
    Когато се заговори за барове и заведения, винаги има два типа туристи – тези, които отиват в традиционния ресторант, обзаведен като атракция и тези, които отиват в обикновения ресторант, който се посещава от местното население. Ако сте от първия тип, то трябва да посетите заведения за хранене като „Сите българи заедно” и „Веселото село”, които освен традиционни български специалитети, предлагат атрактивна обстановка и жива музика и танци от всички краища на България. Ако сте от втория тип, може да отидете в заведения като „Дивака” и „Двете халби”, в които се предлагат някои от най-традиционните български ястия на достъпни цени, но имайте предвид, че това са едни от любимите заведения на местните и в някакъв момент може да ви се наложи да изчакате да се освободи маса. Където и да отидете в крайна смекта, е важно да си поръчате две традиционни ястия от софийския регион – Шопската салата, която преди няколко месеца спечели конкурса „Вкусът на Европа” за най-популярно ястие в Европейския съюз и сиренето по шопски.
    За щастие с баровете и нощните клубове няма  особено разделение между туристите – всеки иска да се забавлява „по български” и само стилът музика е определящ за крайния избор. В София има множество барове и заведения и не винаги най-известните са най-хубавите. Едно от по-малко известните места в града е барът „Ракета Ракия”, който е изцяло обзаведен с мебели и всякакъв вид принадлежности от социализма в България и предлага на своите посетители да опитат над 50 вида български ракии. Но ако искате да изкарате една вечер на спокойствие с чаша вино в културна атмосфера, то трябва да отидете в „Dada Cultural bar” или „Апартамента”, където обикновено звучи chill out и винаги има възможност да срещнеш някой, с когото да говориш за културата във всеки един нейн аспект.
    Столицата на България е богата на нощни клубове и заведения, които се различават както по музиката в тях, така и по интериора и цените. Това, което привлича някои от чуждестранните туристи, са местните поп-фолк клубове, в които се пуска балканска музика и цените са достатъчно високи, за да си го позволят повече от един път. Алтернативата на поп-фолк клубовете са тези, в които се пуска ретро и съвременна музика, като “Once upon a time/Bibliotekata”, който е привлекателен със своята атмосфера, пресъздаваща вътрешността на комиксите за Супермен и капитан Америка. Но най-известният български клуб е “Yalta”, в когото често гостуват едни от най-известните DJ-и като Armin van Buuren и го нареждат на 12-то място в топ 100 клубове по света.
    Ако всичко по този план се изпълни, то няма начин магията на София да не е завладяла и най-екстравагантния турист. С всяка изминала година Столицата на България привлича все по-голям поток от туристи, като само през последната година през нея са преминали близо милион посетители от страната и света. Някои туристи продължават да се завръщат отново и отново всяка година в София, защото както гласи мотото й – „тя расте, но не старее”.