Галерия

1

Полина Спартянова
    София e една от малкото столици в Европа, която предлага на своите посетители „за всекиго по нещо” и може да задоволи капризите на всеки един претенциозен турист. Градът има богато историческо и археологическо наследство, но в същия момент то съжителства с модерна европейска архитектура от началото на миналия век и монументални социалистически сгради от времето на тоталитарния режим в страната. Столицата на България е разположена в подножието на планината Витоша, която е четвъртата по височина в страната и разполага с условия за ски и алпинизъм на достъпни цени. И за завършек на прекарания в София ден могат да се посетят едни от най-добрите български заведения и нощни клубове, които предлагат на своите гости разнообразна програма и забавления всяка вечер.
    Днешният град София е втората най-древна европейска столица, след Атина. Историята на българската Столица започва още по времето на неолита и съвременните археологически находки доказват, че по тези места е имало няколко неолитни селища от 5 000 пр. н. е.. По-късно през VII в. пр. н. е. възниква древен тракийски град, документиран по-късно от римляните по тези земи като „Сердика”, тъй като е бил населяван от древното племе „серди”. Когато Сердика попада под влиянието на Римската империя през I в., името на града е променено на Улпия Сердика в чест на император Марк Улпий Траян, който му дава правото на автономно управление.  До V век градът процъфтява в римската епоха, но по време на „великото преселение на народите” е засегнат от нашествията на хуни, готи и други варварски племена. Едва през VI век се възражда под името Триадица като важен административен и стопански център на Византийската империя. През 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава славянското име Средец. Последно е преименувана в началото на XIV век, когато разположеният в града храм „Света София” придобива толкова голяма слава сред славянските народи, че го преименуват от „Средец” в „София”. След Освобождението на България от османско владичество, градът става столица на новопоявилите се територии през 1879 г. и така остава и до ден днешен.
    Разхождайки се по централните улици на София, често могат да се срещнат запазени археологически обекти от времето на Сердика, които са широко отворени за посетители по всяко време на денонощието. В самата спирка на метрото в сърцето на София са изложени уникални археологически обекти от местността, които допринасят за интегрирането на тази епоха в съвременната градска среда. Естествено, по-голямата част от експонатите са изложения в Националния археологически музей, чиято сграда е най-старата в София и преди Освобождението от османско владичество е функционирала като джамия. Всъщност след като България се появява на картата на Европа, всички джамии в София са преустановили своята дейност, с изключение на джамията Баня Баши в центъра. Тя е построена от известния османски архитект Синан в средата на XVI век и отразява спецификата на османската архитектурна мисъл от този период. Мястото, на което е построена джамията, е по-известно днес като Квадрата на толерантността, защото в периметър от 200 метра от нея са разположени православна и католическа църква, както и най-голямата сефарадска (испано-еврейска) синагога в Европа. Но не размерите на еврейския молитвен дом са най-впечатляващото нещо в него – разкошните му стенописи грабват погледа, веднага след като посетителят свали очите си от основния полилей в помещението, който тежи близо два тона и е най-големият в България.  
    Според Конституцията на Република България страната няма официална религия, но въпреки това като традиционно вероизповедание на народа се посочва православното християнство, като 59% от населението се определя чрез него. Поради тази причина територията на София е осеяна с множество църкви и манастири, като в централната градска част са разположени запазените и до днес църкви „Света Петка Самарджийска” и „Свети Георги”, като първата датира от началото на XI век, а втората – от периода на комплекса Сердика. Двата храма са уникални сами по себе си със своята архитектура и частично запазени стенописи и успяват да оцелеят векове наред, като най-голямата им победа е над тоталитарния режим в България. Когато се установява комунистическата диктатура в страната, религиозните заведения са в разрез с идеологията и затова не се взима на сериозно стойността на религиозните паметници. Но при строежа на архитектурния ансамбъл „Ларго”, който се състои от три сгради в стил социалистически класицизъм, българските и съветските архитекти споделят едно мнение – сградите са твърде ценни, за да бъдат разрушени. Поради тази причина Софийското Ларго е един от малкото комунистически архитектурни комплекси, в който са интегрирани религиозни заведения. В сравнение с архитектурните проекти за изграждане на институционални сгради в Източния блок, Ларгото в София може да се похвали и със сливането на сгради, построени в стила на аристократичната архитектура от началото на XX век, със социалистическия класицизъм.  По време на тоталитарния режим в България сградите в комплекса са били дом на Българската комунистическа партия и някои национални институции, а в наши дни в него се помещават Народното събрание, Министерския съвет и Президентството.