Галерия

1

Средиземно море е привлекателна сила за туристите от цял свят. Около 30% от туристическия поток в света посещава островите и крайбрежната му ивица, а половината от търговския флот в света кръстосва водите му, за да доставя стоки на различни пристанища. Неизбежно с увеличаването на човешката дейност, смарагдовите води на Средиземноморието се оказват силно замърсени в различни региони, което може да се превърне в необратим проблем, ако не се вземат активни мерки.

В последните десетилетия се забелязват големи натрупвания на вредни вещества в крайбрежните райони около по-големите градски центрове. В същото време учените са установили, че тъй като Средиземно море е полузатворено море, отнема около 1000 години, за да пречисти напълно водите си. Данните са от Доклада за състоянието на средиземноморските води и крайбрежната ивица съставен по програмата на Обединените нации по барселонската конвенция. Специалистите изказват сериозна загриженост за качеството на водите в Средиземно море и затова в момента 21 държави работят по общ план за действие за намаляване на вредите в морето от човешката дейност.

Учените са установили няколко основни източника на замърсяване на морските води. Единият идва от дейността на сушата, който включва разширената туристическа активност по крайбрежието, липса на ефективно преработване на отпадъчните води и общо замърсяване на средата в крайбрежните райони. 37% от крайбрежните райони с повече от 2000 жители не използват преработвателни станции за отпадъчните води. Те отиват направо в морето и засягат пряко флората, фауната и химическия състав на Средиземноморието.

Друг фактор, който играе важна роля за влошаването на морската среда са замърсените водни източници, които се вливат в морето (реките). Между 1960 и 2000 количеството на сладководните води към Средиземноморието е спаднало с 20%. В същото време полюцията на водите се е увеличила в резултат на човешките практики.

Дейности, които пряко влияят на замърсяването са корабоплаването, риболовът, добива на нефт и проучванията за газови находища. 75% от риболова за търговски цели все още е резултат от нерегулирани практики, казват специалистите. Изследователите са категорични, че трябва да се затегне контрола над морското земеделие. Пример за нецелесъобразни практики в риболова е производството на риба тон за консумация – необходими са 25 кила жива риба, за да се направи едно кило риба тон готова за консумация.

Не на последно място са замърсителите свързани с атмосферни явления, като киселинният дъжд, който също носи вредни вещества за морските води и е резултат от човешката дейност.

“В Средиземноморието наблюдаваме най-често замърсяване от наземни източници от индустриална дейност, както и замърсяване от големи агломерации с високи нива на отделяне на азот и фосфор. Друг източник на замърсяване е земеделието, в което се използват изкуствени торове. Чрез речните води, тези вредни вещества достигат до морето”, заяви специално за GRReporter Татяна Хема, която е част от изследователския екип, специализиращ по източниците на замърсяването към координационния екип на Обединените нации.

Тя подчерта, че Средиземноморието е място на много индустрии, които са източник на много токсични елементи като меркурии, кадмий, полиароматни хидрокарбонати, тежки метали и други. Учените провеждат основен анализ на тенденциите в замърсяването на водите, които се основават на проучвания между 2003 и 2008 г. В момента тече нова серия от проучвания, които ще дадат допълнителна светлина върху промените във водната среда и ще подпомогнат усилията за намаляване на замърсяването на Средиземно море.

Най-важната тема за Гърция е управлението на крайбрежните ивици. Крайморските райони около Атина и Солун са с най-висока степен на замърсяване. Ръководителят на международните връзки към министерството на околната среда Мария Папа заяви, че по крайбрежието на страната е разположена 85% от популацията на страната, 80% от индустриалната дейност и над 90% от туризма в Гърция.

Министърът на околната среда, енергията и климатичните промени Евангелос Ливиератос заяви, че данните от доклада, ще помогнат на държавното управление да вземе комплексен пакет от мерки, за да се подобри състоянието на Средиземноморието. “Наблюдението и описването на замърсените райони играе важна роля за решаването на проблема”, заяви министърът и подчерта, че докладът е отправна точка за въвеждане на промени за подобряването на околната среда в средиземноморския район.

Програмният директор към проекта на Обединените нации за подобряването на околната среда Атила Орас, който е ръководител на проекта в Атина заяви, че трябва да се погледне общата картина на състоянието на Средиземно море. Трябва да се обърне внимание както на индустриалното развитие, така и мерките, които всяка страна трябва да приложи, за да се намери устойчиво решение за създалата се ситуация.

“Недостатъците на Средиземноморието е, че е полузатворено море с много малка връзка с океана. Има по-широка връзка с Черно море, което обаче също е затворено море. От друга страна Средиземно море е първото, при което страните, които граничат с него са готови да си сътрудничат, за да намерят решение на проблемите със замърсяването. От гледна точка на усилията, които се полагат мога да кажа, че проектът има големи предимства. Програмата за подобряването качеството на морските води тук може да се окаже експериментална среда за света. Ако имаме успех тук в средиземноморския район, това може да се окаже отличен модел за действие за останалата част на света”.