Галерия

1

65 дни продължава стачката на работниците в “Гръцки стоманолеярни” АД и заканите са, че тя няма да приключи скоро. Това стана ясно след третата неплодотворна среща на синдикалния съюз на служителите във фирмата със нейното управление в присъствието на представители на Министерството на заетостта и социалното осигуряване. Трите страни се срещнаха, за да намерят решение от беизходицата, в която са попаднали вече повече от два месеца.

Мениджмънтът на компанията настоява да направи съкращения в работните часове и заплатите на служителите поради икономическата криза. Работниците от своя страна отказват да приемат промените, защото според тях компанията е печеливша и управлението използва възможносттите дадени от либерализирането на трудовия пазар, за да увеличи печалбата си за сметка на служителите и сигурността на работата в заводите. Министерството на труда се опитва да играе буферна роля в преговорите между двете страни, но засега усилията им не се увенчават с успех.

“Започнахме стачката след като управлението на компанията ни заяви, че иска да намали работното ни време на петчасов работен ден и да ни дава 500-600 евро месечна заплата”, заяви специално за GRReporter Панайотис Папаниколау, който е оператор на кран в заводите на “Гръцки стоманолеярни” АД от 28 години. Той обясни, че трудът, който полагат работниците в стоманолеярните е много тежък и намаленията на заплатата ще постави служителите на ръба на финансовото оцеляване.

В завода за стомана в Аспропиргос работят 400 работници. “Гръцки стоманолеярни” АД притежава и втори завод за добив и преработка на стомана във Волос. В началото на есента на 2011 работниците в него са приели намаленията в работното време и на заплатите, срещу които техните колеги в Аспропиргос стачкуват. “Когато отказахме да приемем новите условия, управлението започна да уволнява. Искаха да ни сплашат. Изхвърлиха 50 човека, главно млади хора, на които не се наложи да платят големи обезщетения”, обясни кранистът. Синдикалният съюз на работниците в завода в Аспропиргос взе решение да замине за Волос и да се опита да привлече работниците там към тяхната стачка. Дали ще има резултат усилията им, все още не е ясно.

Стачкуващите обясняват, ча решението за намаляване на заплатите не е резултат от спад в поръчките, нито обемът на работа е по-малък. Съкращенията са инициирани след като Министерството на труда даде възможност за по-гъвкави трудови отношения в Гърция извън рамките на Колективния трудов договор за сектора. Според някои участици в протеста за фирмата й е по-изгодно да има двама служители на петчасов работен ден с по-ниско заплащане, отколкото един на осемчасов работен ден, на който при нужда трябва да се плаща допълнително за работа извър работното време.

От своя страна стоманодобивните компании в Гърция обявиха, ча 2011 е една от най-трудните, които са виждали до сега, а перспективите за 2012 са още по-мрачни. Местният пазар е почти мъртъв, както казват от индустрията, а износът започва да забавя темп. Най-големият проблем, според специалистите не са разходите за заплати на работещите, а високата цена на енергия за индутриалните потребители, който е нужна за процеса на производство. Акцизите върху горивата скочиха поне три пъти от началото на икономическата криза в Гърция, а електричеството се покачва с още по-големи темпове. Това прави гръцката стомана неконкурентна на външбите пазари и заплашва сериозно оцеляването на цели звена, твърдят работодателите от стоманодобивната индустрия.