Галерия

1

Тримесечните стачки на служителите в градския транспорт изглежда изтощи не само гражданите, но и самите протестиращи. Първи февруари 2011 е дата, в която правителството реши, че ще въведе официално новата по-висока цена на билетите в градския транспорт. От едно евро тя стана 1,4 евро. Отговорът на синдикатите бе 48-часова стачка на градските автобуси и тролеи. Метрото също дръпна спирачки за 24 часа, която впоследствие прерастна в 48-часова. Единствено в Атина остана да работи електрическият влак, който поради вече двегодишен ремонт обслужва само две трети от трасето Пирея-Кифися.

Шофьорите в градския транспорт обявиха поредния протестен митинг, който не събра повече от 800 души, вместо очакваните поне 2000. GRReporter бе на мястото на събитието, за да отрази позицията и настроенията както на стачкуващите, така и на обикновените граждани за поредицата от нестихващи протести.

„Стачкуваме срещу закона на правителството на ПАСОК и надзорната тройка за оздравяване на градския транспорт. Този закон според нас няма да оздрави, а ще унищожи обществения транспорт”, заяви Апостолос Касимерис, член на управителния съвет на Организацията на атинския градски транспорт. Той е единственият член на управителния орган, който отказа да се подчини на съда и продължи със стачните действия. След като стачните действия на шофьорите на автобуси и тролеи бяха обявени за противозаконни и антиконституционни, синдикалните представители на ПАСОК и Нова Демокрация се оттеглиха от протестите. Останаха радикално левите и техен лидер е Апостолос Касимерис.

Попитахме синдикалистът докога работещите са готови да продължават със стачните действия. „Тази седмица стачкуваме в понеделник и вторник. В петък имаме четиричасова протестна стачка. Следващият понеделник също ще стачкуваме, като в същия де ще се свика и генерално съвещание на работниците. Тогава ще вземем решение за по-нататъшните ни действия”. Очакванията са, че следващата седмица стачните действия ще се засилят, защото проектозаконът за реформата в държавните транспортни предприятия ще влезе за крайно гласуване в парламента. Апостолос Касимерис обясни, че протестите няма да стихнат, защото служителите в градския транспорт не са готови да се примирят с съкращението на заплати и работни места.

„За ситуацията днес са отговорни двете най-големи партии, които след години нередности и кражби сега убиват бъдещето на обикновените гърци и техните деца”, каза участник в митинга на площад Омония. Час след началото на събирането шофьорите в градския транспорт и техните поддръжници тръгнаха на протестно шествие към  парламента, което трябваше да завърши  пред сградата на Съюза на служителите в частния сектор. Поинтересувахме се защо точно там при положение, че заетите в обществения транспорт са на практика държавни служители и Касимерис заяви лаконично: „Принадлежим към публичния сектор, плащаме по-големи данъци като държавни служители, а ни начисляват осигуровки като в частния сектор. Логиката е да вземат колкото се може повече от работещия”.

Шествието няма очакваната подкрепа, но в тълпата се намериха и обикновени граждани, които не са служители в транспорта. 32-годишната Елени е част от новозародилото се движение „Не плащам”. Тя обясни, че обществената инициатива призовава гражданите да не купуват билети за градски транспорт в знак на протест срещу новите повишения. Елени обясни, че по закон се удържат всяка година около 600 милиона евро от данъчните приходи за градския транспорт. От тази сума обаче се оказва, че в последните 12 години са стигали до транспортните каси само около 100 милиона евро, а останалата сума се е „губила” по пътя. Банковите кредити са се оказали единствено решение за попълване на дупките във финансирането и според младата жена това  е довело до големите дефицити на компаниите днес. „Не съм съгласна хората, които всеки ден купуват билет да платят цената и да поемат повишението и затова моят протест е да подкрепя инициативата -Не плащам!”, заяви Елени.

Потърсихме мнението и на обикновените граждани за продължителните транспортни стачки. Срещнахме пълен отказ да коментират продължителната липса на автобуси, тролеи или метро. Най-често срещаният отговор бе: „Нямам мнение” или „Не искам да коментирам”, или „Не ме питайте”. Хората бързаха напред-назад из столичните улици, влизаха и излизаха от таксита, леки коли, магазини и офиси и сякаш не обръщаха никакво внимание на стачното шествие и скандиращите шофьори. Стигнах до една будка за вестници на площад Синтагма и попитах продавачката: „Поддържате ли стачкуващите в тяхната борба срещу правителствените реформи?” Тя ме погледна с изморен поглед и каза студено: „Моля ви, не ме занимавайте с въпроси. Не искам да отговарям нито на журналисти, нито на никой – всички си имаме проблеми”.

Купих си кутия цигари и я помолих поне да ми каже какво смята за сегашната ситуация в Гърция. Тя омекна и заяви: „Вече не знам кой има право и кой не в тази държава”. Жената разказа, че в последната година се е нагледала на площад Синтагма на много стачки и протести. Според нея по принцип шофьорите в градския транспорт имат право да си защитават трудовите права, но това не е най-големият проблем на Гърция. Те поне имат работа, поясни тя и добави, че безработните, които се увеличават всеки ден са също загрижени за оцеляването си, но не блокират всеки ден движението в градовете.  „Вече тук цери пълен хаос и някой трябва да сложи ред” заключи продавачката на цигари.