Галерия

1

Анастасия Балездрова
    Районът около църквата „Свети Пантелеймон”, според някои най-голямата на Балканите се намира точно в центъра на Атина. Да живееш тук или в съседните квартали Кипсели и Патисия е било много престижно някога. „Живея в този квартал от 50 години. Някога беше райско място, а сега виж на какво прилича”, разказва 76-годишният Михалис. „Седим в парка до 2 часа на обед. После се прибираме и не смеем да излезем навън”, продължава разказа си възрастният мъж докато приятелите, с които го намерих да разговаря кимаха, за да потвърдят казаното от него.
    Какво обаче се случва в тази толкова централна част на гръцката столица? Преди 20 години Гърция отвори границата си с Албания и позволи на много албанци да влязат в страната, за да работят. Отначало пристигаха само мъже, които работеха и изпращаха пари на семействата си в Албания. В хода на времето започнаха да идват цели семейства, които устроиха живота си тук, а децата им са родени в Гърция и дори не познават добре родината на своите родители. Голяма част от тези емигранти от Албания живеят точно в тази част на Атина. Някои от тях са закупили жилищата си и дори са създали собствени бизнеси - предимно магазини за хранителни стоки и услуги в сферата на строителството. Те не бяха приети с открити обиятия от старите жители на квартала, но лека-полека свикнаха да живеят едни до други.
    „От десет години насам обаче е ад. Пълно е с чужденци. Какво ли не се е случвало тук. Побои, нападения, наркотици, проституция, дори престрелки са ставали на площада. Непрекъснато чуваме за обири, грабежи. Когато си взема пенсията от банката, бързам да се прибера, за да не ме ограби някой. Ето, виж какво има в портмонето ми”, продължава Михалис и ми показва старите чуждестранни банкноти. „Нека да вземат тях”, смее се старецът.
    Точно от другата страна на църквата 2-3 групи мъже играят на настолни игри. „Живея тук от 12 години. Децата ми израснаха на този площад”, разказва един 40-годишен албанец, който гледаше съотечествениците си докато играеха домино. Всички са безработни и стоят там в очаякване строителният предприемач да дойде и да потърси работници. На тях също не им се харесват нелегалните емигранти и даже твърдят, че за да не ходят те на този площад е тяхна заслуга. За местните гърци казват, че от една страна роптаят срещу нелегалните емигранти, но от друга се възползват от тях, като им дават под наем жилища и обекти и ги наемат на работа на много ниски надници.
Атиняни наричат квартала гето, много от старите жители се изнасят, някогашните магазини се затварят и на тяхно място изникват нови. По табелите все по-често се появяват надписи на арабски или индийски език. По време на предизборната кампания част от местните жители приеха с яйца и кофички кисело мляко кандидатите на някои леви партии, които застават безрезервно на страната на емигрантите и вярват, че негодуванието срещу тях е породено само от крайнодясната пропаганда.
От друга страна присъствието на крайнодясната партия „Златна зора” е очевидно. Снимки на кандидата й за кмет на Атина са налепени навсякъде. По щорите на пакистански бръснарски салон е пълно с надписи като „Чужденците – вън от Гърция”.
Докато разговарях с Михалис и неговите приятели – пенсионери минаваха хора и ги поздравяваха. От акцента им личеше техният произход: руски, албански, грузински. „Разбира се, че не всички са лоши. Животът е еднакво труден за всички ни”, каза Михалис, погледна часовника си и тръгна да се прибира.