Галерия

1

Културата на провала трябва да се интегрира в образованието на сегашните и идващите поколения. Младите хора трябва да научат, че не е страшно да се провалиш. Този страх е в основата на бездействието и унищожава зараждането на предприемаческия дух. Това е мнението на Питър Вогъл от HR Matching AG, който говори в Атина тази седмица на форум свързан с проблемите на пазара на труда и социалното осигуряване. Според него провалът дава възможност да се поучиш пряко от грешките си какво не трябва да се прави, за да станеш успешен на по-късен етап.

“В момента наблюдаваме парадокс. Има една цяла генерация, която влиза в пенсионна възраст. Това означава, че има нужда от нови млади предприемачи, а нивата на безработица при младите са по-високи от всякога”. Това се дължи на липса на връзка между образованието и реалните нужди на работния пазар, като се отразява в повишаването на броя на безработните висшисти, заяви специалистът.

Като специалист в областта на управлението на човешките ресурси, Вогъл заяви, че липсата на възможност да се натрупа професионален опит преди 30 годишна възраст създава дълготрайни проблеми в хората. Те ще останат с ниско професионално самочувствие, което ги спира да се развият в пълния си потенциал или да предприемат собствени бизнес начинания в по-късен период.

Питър Вогъл посочи няколко предпоставки за развитието на предприемаческия дух. Първата от тях е човешкият капитал. Изтичането на млади и добре образовани специалисти в чужбина (brain drain) от страните с криза е едно от най-лошите явления, които могат да повлияят на развитието на нови бизнес инициативи.

Финансирането на нови идеи е също от генерално значение за подкрепата на предприемачеството. “Много малко страни в Европа имат добре създадени политики за микро-финансиране”, подчерта Питър Вогъл. Други фактори, които са от голямо значение са социалния капитал (достъп до информация, отвореност и възможността за развитие на взаимовръзки) и заобикалящата инфраструктура (правителство, законова рамка за развитие, образователна система).

Тези фактори заедно създават общата среда, която ще формира вида предприемачество. “Историческите погледнато най-големите изобретения са направени по време на криза. Намерете проблемите, потърсете решения и се опитайте да реализирате. Не е лесно, но сега е периодът да бъдеш изобретателен”, посъветва Вогъл гърците в заключение.

Поне на теория изглежда, че предприемачеството не е чуждо на новата генерация гърци и това е извода от анализа на трудовия пазар в страната и в Европа, проведен от GfK Hellas. Той сочи, че две трети от анкетираните младежи до 25 години в Гърция искат да станат предприемачи/заети на свободни професия. Младежите имат желание да се реализират самостоятелно, но главната пречка според тях остава страха от икономическата криза. 

Седем на всеки десет души в Гърция намират работата на свободна професия за много привлекателна възможност. Най-ентусиазирани за този тип заетост са младежите до 30 години, като по-активни са мъжете. Осем на всеки десет смята, че най-големият проблем за развитието на собствен бизнес е икономическата ситуация, както и липсата на финансиране на инициативите.

Един на всеки осем гърци завършили висше образование предпочитат да създадат свой бизнес, отколкото да работят за някой друг. Това е нова тенденция, ако се вземе предвид, че до преди пет години по-голямата част от младите хора предпочитаха да намерят сигурна и добре платена работа в държавния сектор. От безработните, участвали в анкетата един на всеки трима не си представят възможността да бъдат независими професионалисти.

Заключенията на проучването сочи, че по-голямата част от запитаните смятат, че след 10 години предприемачеството ще има много по-голяма сила в икономическото развитие, отколкото сега.

Одисеас Кацаитис, преподавател в Американския колеж в Атина Deree настоя, че най-големият проблем на Гърция остава липсата на производство и истински предприемчески дух. “Това, което трябва да създадем е нова генерация, която да е екстровертна и конкурентна в международна среда”, настоя преподавателят. Той е категоричен, че до момента конкуренцията и предприемчеството са били набедени за лоши. Това е спъва развитието на нови конкурентни инициативи и днес страната плаща за грешките в политиката и образованието от близкото минало. Кацаитис е на мнение, че образованието трябва да дава генерално образование на младежите без да има тясно профилиране.

На противоположното мнение се оказа Константинос Пулиакас от отдела за изследвания и политически анализ към Европейската агенция за развитие на професионално образование. В презентацията си за предизвикателствата на европейския и гръцкия трудов пазар, Пулиакис заяви: “Много е важно образователната система да създава конкретни умения, а не само генерализирани знания”.

Той настоя, че придобитите умения ще бъдат разменната монета за 21 век. Това води до нуждата не само да се увеличи кръга на добре образованите хора, но да се подобри и качеството на работа. Пулиакас подчерта,че свободните работни места в Гърция в по-голямата си част остават за нискоквалифициран персонал, което показва голямата пропаст между специализираното и висшето образование и реалните нужди на трудовия пазар.

Качество на комуникацията, знанието на чужди езици и компютаризацията са в корените на базовото образование, но трудово активните от новото поколение трябва да са много по-гъвкави от своите родители. Те трябва постоянно да се стремят към придобиване на нови знания и професионални качества, за да могат да се задържат на конкурентни позиции на трудовия пазар. Хората трябва да научат, че образованието не бива да спира през целия период на трудовата заетост.