Галерия

3

2

1

След затишие от една година гръцките терористични организации отново излязоха на преден план. Четирима от членовете на „Конспирацията на огнените ядра”, които през ноември 2010 успяха да разпратят над десет пакети с взривни механизми до посолства на чужди страни в Атина и в чужбина се опитаха да избягат от затвора, заедно с един от най-опасните криминални престъпници в Гърция.

Бягството се увенча с неуспех, но петимата съратници успяха да предизвикат паника в управата на затвора, която преговаряше с тях около час, за да освободят заложниците си, между които трима надзиратели и четири жени-роднини на други затворници. За полицията все още остава загадка как в ръцете на Панайотис Властос и четиримата младежи са се озовали пистолет и ножове, но „вече е ясна тясната връзка между терористи и криминални”, както посочи заместник-министърът за защита на гражданите Манолис Отонас.

GRReporter се обърна за коментар към специалиста по политически науки и асистент-професор по специалност „Международна сигурност” в Университета в Пирея Мери Боси.  

Г-жо Боси, как коментирате сътрудничеството между членове на „Конспирацията на огнените ядра” с един отявлен престъпник и общият им опит да избягат от затвора?

Мнението ми е, че това, което се случи снощи беше нещо напълно очаквано. Все в един момент щеше да се случи, просто мисля, че закъсня. Въпреки това, от много години насам стана ясно, че съществува връзка между организираната престъпност и младежите, които участват в организациите за политическо насилие от ново поколение или терористичните организации, както ги наричаме. Тази връзка е известна от писмените им съобщения, от телефонни разговори, от мненията, които споделят в интервютата си криминалните престъпници. Те се виждат и от ред други връзки, които са създадени между местните криминални престъпници с тези младежи, както и от престъпници-чужденци. Припомням случая с Алкет Ризай, който заплаши прокурора по делото си с възмездие от страна на организацията „Секта на революционерите”. Тези данни, както и прокламациите, които оставят от време на време организациите от този тип, като „Революционна борба”, „Сектата на революционерите” и „Конспирацията на огнените ядра” сочат, че те имат връзки с организираната престъпност. Разбира се, те личат и от голямото количество оръжия, което имат в ръцете си тези организации.

Т.е. вие смятате, че криминалните престъпници ги снабдяват с това оръжие?

Организациите от този тип се снабдяват с оръжия или като ги „конфискуват” по време на набези в полицейски участъци или военни поделения или като ги купуват от оръжейни магазини. От гледна точка на количеството оръжия, които видяхме, че имат досега е ясно, че е направено вид „дарение” към тях от страна на криминалните.

Знаем това и от ред разговори, които се провеждат в публичното пространство. Ние четем как те „разкрасяват” престъплението и ги героизират. Тези два детайла са нови, тях ги нямаше при старите организации за политическо насилие. Голямата промяна, която започна в края на 90-те години и изведе на преден план тези нови организации поставиха нови параметри в тях, като единият е именно връзката с организираната престъпност.

Вчера италианската терористична организация FAI изпрати пакет-бомба в гръцкото посолство в Париж. Защо смятате, че пристъпиха към това действие?

Това не се случва за първи път. Припомням, че FAI е изпращала такива пакети и преди, както към посолството ни в Италия миналата година. Подобна на „Конспирацията на огнените ядра” организация в Италия също изпрати около 20 такива пакети. Този тип дейност е послание към международната общност за присъствието на тези организации. Един от пакетите, които бяха изпратени от членове на FAI рани един от служителите на немска банка.

Но тук има и други параметри. Действието има за цел също да изрази солидарност към „засегнатите” им другари в целия свят. С това искам да кажа, че съществува едно много добро взаимно присъствие на гръцките и италианските организации, като няма да ме изненада да видя подобни организации и от други страни. Следя дискусиите, които провеждат публично. Те показват непрекъснатото наличие на много добри отношения и обмяна на мнения между тях. Също така имаме и явлението, което аз наричам „революционен туризъм”. Това означава, че членове на подобни организации от други европейски страни идват в Гърция, когато се провеждат големи протести, които завършват с размирици. Съответно членове на организациите в Гърция също пътуват в други страни.

Едно друго откритие е, че те поддържат връзка и с такива организации в други балкански страни, като България и Сърбия.

Вече знаем как се справя държавата в тези организации. В Гърция имахме много залавяния и от една страна една част от организациите притихнаха за един период от време. Това не означава, че те няма да се реорганизират,  да подновят дейността си и да предприемат нададения. Случва се точно обратното, защото тези организации са ни показвали и в миналото възможността си да се трансформират, да преминават в следващ стадий и да действат

Смятате ли, че тези организации ще предприемат действия, предвид задълбочаващата се икономическа криза и на растящото социално недоволство към строгите финансови мерки?

Нека първо да кажа, че организациите от този тип смятат за сигурно, че кризи трябва да има. Дори, когато няма, те си измислят такива. В исторически план можем да отбележим, че в условия на криза, независимо дали е на европейско, международно или национално ниво, тези организации съществуват и действат. Те използват кризите като трамплин или като причина за своето съществуване.

Но, нека ги оставим встрани и да се обърнем към социалните течения, които нямат връзки с организациите, а изразяват недоволство. В момента във Великобритания, която се готви за Олимпийските игри през следващата година съществува предложение социалните движения на негодуващите граждани да бъдат определени като терористични организации. Това е нещо, което „отваря ножицата” страшно много и е опасно за бъдещето и за изразяването на социално недоволство от страна на гражданите в Европа.

Третото е, че в целия свят вече съществуват десетки социални движения на мирно протестиращи граждани, които са насочени срещу решенията на техните правителства за икономическата криза и ред други въпроси, като образованието, ниските заплати, безработицата и т.н. Говоря за движенията от типа на „Occupy Wall street” в САЩ, „Occupy City” във Великобритания, във Франция, в Гърция и т.н. Те са вече твърде много и представляват едно ново явление. Въпросът е, че в миналото често сме ставали свидетели на това как от вътрешността на движенията се отделят по-малки организации, които в даден момент стигат до упражняването на насилие. Те използват оръжия и се превръщат в терористични организации. В този смисъл няма да е никак странно да се появят други начини на израз, в това число и убийства. Според мен най-опасното в момента е тенденцията на тези движения да делегализират държавната власт. Това евентуално би следвало да ни занимае малко по-сериозно в бъдеще.