Движението на Негодуващите пред гръцкия парламент
След затишие от една година гръцките терористични организации отново излязоха на преден план. Четирима от членовете на „Конспирацията на огнените ядра”, които през ноември 2010 успяха да разпратят над десет пакети с взривни механизми до посолства на чужди страни в Атина и в чужбина се опитаха да избягат от затвора, заедно с един от най-опасните криминални престъпници в Гърция.
Бягството се увенча с неуспех, но петимата съратници успяха да предизвикат паника в управата на затвора, която преговаряше с тях около час, за да освободят заложниците си, между които трима надзиратели и четири жени-роднини на други затворници. За полицията все още остава загадка как в ръцете на Панайотис Властос и четиримата младежи са се озовали пистолет и ножове, но „вече е ясна тясната връзка между терористи и криминални”, както посочи заместник-министърът за защита на гражданите Манолис Отонас.
GRReporter се обърна за коментар към специалиста по политически науки и асистент-професор по специалност „Международна сигурност” в Университета в Пирея Мери Боси.
Г-жо Боси, как коментирате сътрудничеството между членове на „Конспирацията на огнените ядра” с един отявлен престъпник и общият им опит да избягат от затвора?
Мнението ми е, че това, което се случи снощи беше нещо напълно очаквано. Все в един момент щеше да се случи, просто мисля, че закъсня. Въпреки това, от много години насам стана ясно, че съществува връзка между организираната престъпност и младежите, които участват в организациите за политическо насилие от ново поколение или терористичните организации, както ги наричаме. Тази връзка е известна от писмените им съобщения, от телефонни разговори, от мненията, които споделят в интервютата си криминалните престъпници. Те се виждат и от ред други връзки, които са създадени между местните криминални престъпници с тези младежи, както и от престъпници-чужденци. Припомням случая с Алкет Ризай, който заплаши прокурора по делото си с възмездие от страна на организацията „Секта на революционерите”. Тези данни, както и прокламациите, които оставят от време на време организациите от този тип, като „Революционна борба”, „Сектата на революционерите” и „Конспирацията на огнените ядра” сочат, че те имат връзки с организираната престъпност. Разбира се, те личат и от голямото количество оръжия, което имат в ръцете си тези организации.
Т.е. вие смятате, че криминалните престъпници ги снабдяват с това оръжие?
Организациите от този тип се снабдяват с оръжия или като ги „конфискуват” по време на набези в полицейски участъци или военни поделения или като ги купуват от оръжейни магазини. От гледна точка на количеството оръжия, които видяхме, че имат досега е ясно, че е направено вид „дарение” към тях от страна на криминалните.
Знаем това и от ред разговори, които се провеждат в публичното пространство. Ние четем как те „разкрасяват” престъплението и ги героизират. Тези два детайла са нови, тях ги нямаше при старите организации за политическо насилие. Голямата промяна, която започна в края на 90-те години и изведе на преден план тези нови организации поставиха нови параметри в тях, като единият е именно връзката с организираната престъпност.