Галерия

1

Възкресение Христово е най-важният християнски празник в Гърция и се празнува традиционно, особено в селата, където оживяват много обичаи. Извън религиозния смисъл на този празник, фактът, че съвпада с пролетта е една добра възможност да излезем извън града и да отидем до хубавите острови. Вълнуващата атмосфера на тесните улички, между живописните къщи с разцъфнали дворове, и Възкресението с прясно боядисаните църкви представляват образи, които трудно могат да бъдат описани с думи.

Великден и Додеканезките острови между Крит, Самос и малоазийското крайбрежие дават най-доброто от себе си. Облечени в пролетно зелено, в бяло от побелелите от цветя дворове и в синьото на морето и небето, егейските острови омагьосват жителите и посетителите и, през светлите дни. Дивите цветя постилат ливадите, ароматът на мащерка и на мастиково дърво се разпростират навсякъде и църквите се подготвят да приемат вярващите.

Великденските обичаи на Додеканезите

Родос, най-големият от Додеканезките острови и четвърти по площ в Гърция, е известен с обичая на локвата в село Агиос Исидорос, който започва от Велика събота и завършва на Светлия понеделник. В него участват всички неженени мъже от селото, спазвайки определени правила, а онези, които не се подчиняват са хвърляни в локвата с вода.
Също така, вечерта на Велики петък жителите палят голям огън, който символизира изгарянето на Юда и който остава запален до неделята на Възкресение.

Трапезата на Великден включва традиционната супа „магирица” и варена козя глава, а в неделята – местното великденско блюдо „ламбриати” (агне или козле, пълнено с ориз и дреболии). В съботата на Лазаров ден домакините приготвят гевречета „лазаракия”.

На остров Карпатос великденските обичаи изпъкват в планинското село Олимпос, където жителите следват традициите на скръб и траур по време на Великата седмица, но също така и на светлия празник, който достига пика си на Свелия вторник.След службата на Велики петък жените приготвят на Великата събота за следващия ден агне или козле пълнено главно с ориз. В понеделник след Великден жените отиват до фурните, за да опекат великденските пити с извара и подправки, а след това отиват на гробището, за да почистят и да украсят с цветя гробовете. Жителите на селото украсяват на Светлия вторник иконите в църквата  с цветни кърпи и ги носят в ръце, отивайки отново на гробището.

На „пеперудата” на Егейско море, остров Астипалея домакините приготвят жълти гевреци – гевреци без захар, пикантни, ароматизирайки ги с шафран, ценната подправка  от минзухар, който се бере всяка есен по планините. В неделята на Великден  след сутрешната литургия се изгаря Юда под внушителната крепост, а след това следва гощавката със специален вкус на островен празник.  

Островът на събирачите на сюнгери, Калимнос, има традиционни великденски обичаи. В неделя на Великден на двата хълма, които се издигат над пристанището, групи от местни младежи се качват с динамит. Малко след пет следобед се дава знак и започват взривовете, които продължават до късно вечерта. Традиционното великденско блюдо се нарича „муури” – агне с пълнеж, чиято подготовка изисква часове. Остава в пещта през цялата нощ до неделя сутринта. Запалването на пещта е следобед на Велика събота и е свещенодействие.

На малкия остров Кастелоризо, почти на малоазийския бряг, един от най-живописните обичаи е танцът на момичетата в двора на митрополитската църква.  Приготвят се и традиционни сладкиши и безалкохолна напитка от бадеми.

Патмос, островът на Апокалипсиса, с крепостта и манастира, който властва над цялото Егейско море, празнува по свой собствен начин Великден. Още от неделя на Цветница украсата, празничната трапеза и религиозните традиции въвличат посетителя във великденската атмосфера. Заслужава си да се види литургията в параклиса на Свети Йоан, който е построен в пещерата, в която е бил отшелник Йоан Предтеча. Обичаят, който прави празника на Патмос специален, е церемонията на измиването сутринта на Велики петък, която включва пресъздаване на Тайната вечеря: игуменът, точно както Исус, измива краката на 12 монаси, които седят около голяма маса, като апостолите на Тайната вечеря. На Великия петък се прави възстановка  на Свалянето на Христос от кръста в Манастира „Свети Йоан”, а същата вечер всички се срещат на площадите на селищата Скала и Хора. На Възкресение в манастира се чете евангелието на седем езика.