Галерия

1

Различни фактори поставят бариера пред имигрантите или затрудняват техния достъп до здравните услуги не само в Гърция. Преди няколко месеца за първи път в гръцките болници влезнаха обучени „културни” посредници, които да превеждат на родните езици на имигрантите и да им помагат с преодоляването на бюрократичните процедури докато са в болницата или пък в процеса на здравните прегледи. „Здравето е основно благо, което трябва да облагодетелства гражданите и в периоди на криза това трябва да го подчертаваме не само на думи, но и да го прилагаме чрез политики и практики”, заяви Анна Далара по време на международния конгрес „Интеграция на имигрантите: Добри практики в сектора на здравето и социално-осигурителната система” в Атина.

Далара обяви, че в следващите дни се очаква да бъде подписано президентско решение за въвеждането на режим на толерантност, в който ще бъдат включени всички търсещи убежище имигранти, които не могат да вземат статут на бежанци, но не могат да се върнат обратно в държавите си, тъй като Гърция няма двустранни споразумения с тях. Очаква се, че това решение ще допринесе и в борбата на гърците срещу работата на „черно” като се даде шанс на тези, които работят на „черно” да се узаконят, да си плащат социално-осигурителни вноски и да имат достъп до здравни услуги, за да не бъдат лесни жертви за експлоатиране. От друга страна ще бъдат наказвани всички, които се възползват от работата „на черно” срещу ниско заплащане, заяви Далара.

„Могат да бъдат направени и други неща като достъп до образование, както и да започнат да се използват определени недвижими имоти в рамките на програмата за регенерация на някои квартали като се направят общежития за пренощуване... Европейските държави трябва да си поделят тежестта за тези хора (незаконно пребиваващите имигранти – бел.ред.), за чието състояние са донякъде отговорни и които минават през океани с помощта на трафиканти, за да си подсигурят основното човешко право, което е достъп до здраве, образование и сигурност”, каза бившата министърка. Европа не отговаря на имиграцията с планирането на политики, а миграцията става част от това, в което се превръща Европа, каза преподавателят от Университета в Бат Теодорос Пападопулос.

Интересното е, че с минаването на времето имигрантите се обезкуражават и престават да се интересуват от това да имат здравна и пенсионна осигуровка, става ясно от лекцията на проф. Йорданис Псименос от Университета в Атина Пандио. Според проучване, което е направил той и неговият екип от учени в периода между 2005 и 2099 година сред жени, които работят като домашни помощници от Албания и Украйна, става ясно, че в началото те са се опитвали да влезнат в здравната система, но десет години след това това вече не е техен приоритет. В момента проучванията на екипа на проф. Псименос са насочени към културните фактори и възгледите на жените, които въздействат върху тази промяна.

40% от мигрантите се придвижват към съседни държави и едва 37% заминават от развиващи се страни към развития свят соред данни на Международната организация за имигрантите каза Мария Самуилова. В Европа причините за миграции са глобализацията, напредналата възраст, климатичните промени, неравенствата, а мигрантите са първите засегнати от икономическата криза, тъй като се засилва риска да бъдат експлоатирани, казва Самуилова. Обстоятелствата около миграцията подлагат хората в рискови ситуации, което от своя страна причинява различни видове проблеми около здравето и достъпа до болниците.