Снимка: madata.gr
Икономическата криза и фискалната консолидация неизменно засегнаха образованието, както всички други сектори в икономиката. В същото време нуждата от частни образователни курсове, които се водят успоредно с основното и средното образование остава постоянна, а цените на таксите стават все по-непосилни за домакинствата. Резултатът е по-ниско качество на предлаганото държавно образование и по-високи такси за допълнително обучение, казват гръцките преподаватели. В същото време достъпът до висшите учебни заведения става по-труден за все повече млади хора, което е неприемливо, настояват от Федерацията на специалистите в средното образование.
Председателят на федерацията Никос Папахристос смята, че частните училища за допълнителна подготовка успоредна със средното образование засега са необходимо зло. Според него изпитите за висшите учебни заведения в Гърция остават много тежки и за тях не стига подготовката предвидена от министерската образователна програма. “Децата все още имат нужда от допълнителни уроци, но не всички могат да си го позволят”, настоява синдикалистът. Един начин да се премахне нуждата от частни уроци, които натоварват домакинските бюджета, казват образователните специалисти е да се намали сложността на изпитите, за да може по-голям брой младежи да имат достъп до университетите. Или изпитите да се премахнат напълно и желаещите да имат свободен достъп до университетите. GRReporter попита: “Не се ли обезсмисля идеята на висшето образование, ако всички могат да влезнат без мярка на знанията им?”. На този въпрос Никос Папахристос отговори, че всички трябва да имат равни права и възможности за образование. Според него и повечето образователни синдикати в Гърция отсяването на тези, които имат бъдеще в академичната област трябва да се взима в първата година в университета, а не чрез матури и изпити.
Папахристос обясни, че основните проблеми на учителите в средното образование са намалелите заплати, съкращенията в персонала и увеличените часове работа на останалите преподаватели. “Библиотеките също станаха жертва на програмата за съкращение на разходите в образованието. До 2008 Министерството бе разпределило дипломирани учители да поддържат училищните библиотеки, защото не е създало щат за библиотекари. След началото на съкращенията над 4000 преподаватели бяха пенсионирани. За да няма нови назначения, министерството реши да затвори библиотеките и да премести учителите на преподавателски места, за да попълнят празнините. В резултат на това днес гръцките училища имат библиотеки, но поради липсата на персонал остават заключени и учениците не могат да ги ползват”.
Федерацията на специалистите в средното образование нададе SOS сигнал за състоянието на средните училища на специална пресконференция свикана да даде гласност на проблемите в областта. На нея бяха поканени синдикалисти от сектора на образованието от Аржентина, които също от своя страна споделиха затрудненията да се предлага качествено образование в период на фискална консолидация. Липсата на средства, сливанията и закриванията на образователни центрове и намалението на персонала са основните заплахи за нивото на обучение на младите хора, казват от федерацията. Проблемът не е само в Гърция, но и в цяла Европа. Това сочи проучването на състоянието на образователната система в 26 страни от Европейския съюз и още 14 извън него. Проучването изследва състоянието на образователната система от 2008 досега и измерва ефектът на световния финансов крах над качеството на предлаганото обучение в съответните страни. Конкретно за Гърция от началото на кризата са били затворени около 1300 основни и средни училища, а още около 1930 училища са били слети. Съкращението на разходите в образователния сектор в последните четири години в Гърция са достигнали 20%, като най-големи са жертвите в тази област в Румъния и Латвия, където разходите за същия период са били окастрени с 50% и с 55%. Най-ниски намаления в образованието са направили белгийците и хръватите – между 2% и 5%. В данните за България се отбелязва, че освен бюджетните съкращения, учениците трябва да заплащат за извънкласните си занимания предвидени в министерската програма. Въпреки, че в Гърция и в България стотици училища са били слети или закрити, в първата страна няма съкратени преподаватели, докато във втората има.