Галерия

2

1

Държавата се оказва безсилна да защити правата и здравето на децата, но когато публичната система издъхва, идват на помощ различни неправителствени организации. „Знаете ли какво означава едно дете да се върне в дома при бащата, който го е насилвал и тормозил, защото решението на съда се влачи до три-четири години?” Това бе въпросът, който Костадинос Янопулос зададе пред журналисти на пресконференция за трудностите на неправителствената благотворителна организация „Усмивката на детето”. Той е директор и създател на организацията, която съществува вече 16 години.

С обострянето на икономическата криза финансовите проблеми нямаше как да не застигнат и „Усмивката на детето”. В същото време децата по улиците, които просят, молят, чистят прозорци на коли, продават запалки са обичайна гледка в малките и големи градове на Гърция. Поради липсата финансиране държавните институции, свързани с опазването на психическото и физическото здраве на децата затварят врати една след друга, което прави нуждата от организации като „Усмивката на детето” още по-остра. Чувството на безизходност обаче не преломява духа на 300 служители и 4000-доброволци, които са прегърнали инициативата и се опитват да избавят всеки ден най-чистите и невинни души от най-тежките, нечовешки и непосилни условия на живот, в които са вплетени.   

„Ние не сме благотворителен фонд, а организация, която предоставя решения”, заяви Костадинос Янопулос. За да опише част от дейностите, Янопулос даде пример с няколко различни случая. Един от тях бе за три деца на седем, десет и единадесет години, които след като три дни са били оставени на произвола на съдбата, са потърсили помощ от полицейското управление в района, в който живеят. Трите деца са били изоставени от майка им, която изчезнала неочаквано. Докато се задвижи тежката бюрократична система, полицията решила да се обърне към „Усмивката на детето”, от където децата получили помощ. Социалните работници на организацията поели грижата за малолетните, докато се намерила нова подходяща среда за малките.

„Деца, подложени на системен тормоз, мъчения и недохранване пропадат в системата всеки ден”, заяви Янопулос. „Усмивката на детето” за разлика от повечето неправителствени организации търси конкретни решени за всеки случай. Той разказа за 18 месечно бебе, което е починало, след като е било насилено от баща си. По сигнал на организацията прокурорът е издал три поредни решения децата да бъдат отнети от родителите, но поради административни спънки всеки път са били връщани обратно. След усилия на организацията осемгодишното й братче е намерило подслон в детска болница, докато се намери по-подходяща среда за възстановяването и развитието му.

 „Усмивката на детето” е инициирана в името на малкия Андреас Янопулос, който на 10 години умира от неизлечима болест. Малко преди да напусне този свят малкият Андреас пише в детския си дневник текст, който става причина за създаване на „Усмивката на детето”, а неговите думи днес са манифест на организация: „Всички знаем, говорим за някакви деца по улиците, на които им липсва усмивка. Липсва им усмивката, защото нямат пари, нямат играчки, нямат какво да ядат, а някой дори нямат родители. Помислете и оставете вече приказките на страна и нека се обединим и видим, че в бедността албанчета или не, черни или бели, всички деца имат право на усмивка. Това обединение ще се казва „Усмивката на детето”. Хайде всички да помогнем, да се обединим, за да успеем”.

С тези думи малкият Андреас, който днес щеше да е млад мъж в средата на двадесетте си години дава името на организацията, чиято основна цел е грижата, предпазването и осигуряването на психическа и физическа подкрепа за всички деца в нужда в страната. Националната телефонна линия на инициативата е приела над две милиона обаждания от откриването й. 11-те къщи на организацията са приютили над 1180 деца през годините, а общо над 26 хиляди дечица и в някои случаи техните семейства са получили помощ от организацията. Чрез горещата линия за изчезнали деца Амбър Алърт, „Усмивката не детето” помага за издирването на малки деца в и извън Гърция.

Организацията има нужда от около 600 хиляди евро годишно, за да поддържа досега изградените услуги и структури, които служат да избавят децата от страдание и мъчение. Разчитат изцяло от благоволението на добросъвестни граждани, програмите за корпоративна отговорност на големи компании и са напълно независими от държавно финансиране. Костадинос Янопулос обясни, че през годините не са се подчинили на партийни интереси и в резултат на това държавата е отказвала да подкрепи тяхната дейност. Усвояването на даренията на организацията подлежи на детайлна проверка от една от най-големите одиторски компании в света Прайз Уотър Хаус Купърс и е на първо място в рейтинга на доверие между неправителствените организации в страната. Само десет процента от разходите на организацията отиват за управление, което означава, че за всяко дарено евро 90 евроцента отиват за децата в нужда.

 „Днес издаваме сигнал SOS, защото проблемите на децата в беда остават, а парите са малко”. Янопулос разказа, че с помощта на доброволци от рекламния бизнес е бил подготвен клип , който да популяризира телефонните номера за дарение от гражданите преди Великден. Излъчването му обаче е било отказано преди празниците, защото се видяло твърде песимистично на контролните органи. Концепцията на рекламния клип е вдъхновена от реалността, която за съжаление не е розова, когато се говори за деца в беда.