Галерия

3

2

1

Земетресението в Япония, последвалата го вълна цунами, човешките жертви и материалните разрушения спряха дъха на всеки жител на планетата, който видя картината на природната стихия в действие. Човечеството никога не е готово да посрещне подобна трагедия, но това не означава, че не трябва а се стремим към възможно най-модерни практики на обучение за реакция в извънредни условия.

В Гърция министърът на образованието Анна Диамадопулу се срещна с представители на Комисията за атомна енергетика в Гърция, които потвърдиха данните на световните специалисти, че с Атомната електроцентрала във Фукушима не става въпрос за атомна криза, а за контролирани действия без сериозно последствия за световния климат. „Проблемът е локален, но се следи внимателно”, заявиха от комисията и призоваха към спокойствие.

GRReporter от своя страна реши да се обърне към Института за антисеизмична защита и планиране, за да разберем какви са антисеизмичните практики, познати в Гърция, как хората се обучават какво да правят при силни земни трусове, както и да научи какво е това „сеизмична или земетръсна банка”. Главният директор на института Никитас Пападопулос бе достатъчно учтив да отговори на всички наши въпроси.

Съществуват ли места, където гражданите могат да изпитат в изкуствени условия земетръс с различен магнитут? Каква е тяхната цел?

Наричат се земетръсни банки и в Гърция имаме два такива центрове. Единният се намира в Политехническия университет в Атина, където се симулират земетресения с различна сила с образователна и научна цел като служи основно за експериментите, свързани с издръжливостта в строителството. Другата земетръсна банка е в община Ренти в  Пирея, която е отворена за гражданите и посреща ученически групи. Така децата от ранна възраст могат да разберат какво означава земетресение и какви мерки трябва да се предприемат.

На всички е известно, че Гърция е земетръсна зона. Какви са практиките за осигуряване на надеждно строителство на сгради и спазват ли се те?

Гръцкият антисеизмичен закон първо влиза в сила през 1959 година. След това имаме актуализация на нормативната уредба и правилата за строителство през 1984. След малко повече от десет години през 1995, законът бе обновен според последните проучвания и в него бяха включени параметри както от американския, така и от японския антисеизмичен опит. Последните две актуализации, които антисеизмичният закон претърпя бяха през 2000 и 2004 след опита и заключенията на специалистите в разрушителният трус 1999 година в Атина.

Оттогава земетръсните зони в Гърция се разделиха на три. Първата е в района на Йонийските острови и е най-опасна с възможност за най-силни земетресения. Другите две зони са в континентална Гърция. Строителството в различните зони е съобразено със сеизмичната опасност, която тези райони крият. Законът за антисеизмичното строителство е изключително строг и се упражнява сериозен надзор.

Какви образователни програми съществуват, свързани със сигурността на гражданите при земетресение?

В програмата за национална защита са залегнали три различни образователни програми – за ученици, за учители и за преподаватели в  университетите. Успоредно се провеждат образователни програми в центровете за местно самоуправление на служители от всички нива, както и за обикновени граждани. След последното сериозно земетресение наблюдаваме, че започна да се изгражда едно по-сериозно отношение към образователните програми и може да се каже, че гражданите имат по-добра сеизмична култура.

Можете ли да ни кажете няколко полезни съвети, какво трябва да направи някой, който почувства земетръс?

Повече може да се направи преди самия трус, отколкото в момента, когато той дойде. Първо трябва да има предварително подготвен план за извънредни случаи – бушоните за изключване на тока трябва да са на достъпно място, същото важи и за контролното табло на газта, ако сградата разполага с такава. Радио на батерии и фенер също ще са от полза, както и малка чантичка (като тази в леките коли) с медицински материали за първа помощ. Всички тези предмети трябва да са на лесно достъпни и познати места в жилището, така че при случай на нужда човек може бързо да ги вземе.

В момента на самото земетресение, хората трябва да са изключително внимателни, да не се движат хаотично и да се избягват места като стълбища, асансьори и балкони. Касата на вратата или под масата са двете най-сигурни места. След като земетресението престане, гражданите имат време да излязат и да се отдалечат от застроените площи без електрически стълбове наоколо, защото те могат да се окажат изключително опасни в такива случаи. Важно е да се отбележи, че когато напускат сградата е по-добре хората да предпочетат стълбите, а не асансьора. Ако има по-сериозни последици, силите за действие в извънредни ситуации ще поемат евакуирането им.

Балканите и по-точно Гърция смятате ли, че е защитена от подобен на японския сценарии?

Ако говорим за цунами, това е трудно да се случи, защото географски морето на Гърция е доста по-затворено и не граничи с океан като Япония. Има данни, че е в нашата територия на Средиземноморието се е случвало цунами както в античните, така и в по-модерни времена основно в южните райони. Дори и да има явление като цунами то ще е много по-малко, отколкото това на което станахме свидетели. Единственото място, където може да се образува малко цунами е там където се срещат Евро-азиатската плоча с тази на Африка.

Има ли вероятност в Гърция да се регистрира земетресение с магнитут от девет по скалата на Рихтер, подобно на това в Япония?

Според проучванията на сеизмолозите няма основа за толкова сериозно земетресение.

Земетресението през 1999 година ли бе най-страшното на територията на Гърция?