Галерия

1

Интервю с Мария Спасова

Бихте ли ни казали при какви обстоятелства тези хора напускат Гърция?

В периода на Гражданската война 1946-1949 около 200 хиляди гърци напускат страната си и се установяват в държавите от бившия съветски блок. От тях около  20-25 хиляди идват в България. Някои бягат заради глада и немотията, други са преследвани от властта заради участието им в партизанските отряди, по-голямата част са невръстни деца, чиито родители ги изпращат в България, за да ги спасят от куршумите на войната.

Каква е ситуацията в България по онова време?

В този период тя е в пълна разруха. Току що е приключила Втората световна война, в която България участва на страната на губещите. Осъдена е да плати огромни репарации. Въпреки това приема гръцките политемигранти  и се грижи за тях според възможностите, които има тогава. Във филма сме включили оригинален архивен материал, който се показва за първи път и е документ точно за тази част от историята на нашите две страни. Става дума за уникални кадри за преминаването им през границата, как ги посреща българският Червен кръст, настаняването им в лагери, обучението им, летните им ваканции.

Защо политемигрантите търсят убежище в бившия си окупатор България?

През 1946 България вече е комунистическа страна, а окупацията на Северна Гърция се приписва изцяло за сметка на бившия монархо-фашистки режим. Българската комунистическа партия, която до септември 1944 е била в нелегалност дори си е сътрудничала с гръцката комунистическа партия и са имали съвместни акции срещу фашистките окупатори. Така че гръцките политемигранти по-скоро са отишли при съмишленици.

Кои са героите на филма?

Филмът проследява съдбите на четирима политемигранти първо поколение и на трима второ поколение Какво се случва с тях като пристигат в България, как успяват да подредят живота си там, как ги посреща 30-тина години по-късно Гърция. И как запазват привързаността си към своята втора родина.

Предполагам, че съдбата им не е била лека?

Част от тях много бързо се разочароват от комунистическата реалност, разбират, че не е това идеалът, за който са се борили и така си навличат гнева на  тайните служби. Преследвани са, а някои са унищожени и физически. Тези, които решават да се върнат в Гърция, след като това им е позволено също са обект на идеологическа дискриминация. Съмишлениците им ги обвиняват, че са предатели, тъй като са напуснали комунистическия рай, а противниците им ги гледат подозрително като агенти на комунизма.

Защо трябва да видим този филм сега?

И в България, и в Гърция в момента зачестяват проявите на враждебност и липса на всякаква толерантност към бежанците от Сирия, Близкия Изток, Африка, Азия. Не трябва да забравяме, че към бежанците трябва да се отнасяме така, както бихме искали други народи да се отнасят към нашите сънародници, изпаднали в трудно положение. Днес, като се върне 50 години назад, България може да се гордее за начина, по който тогава се е отнесла към гръцките политемигранти. Не съм сигурна, че след още 50 години България и Гърция биха се гордели с начина, по който се отнасят към днешните политически бежанци.

            Визитка на филма:

            “Политемигранти”, 2013, 45 минути

            Продукция: GRReporter

            Сценарий и режисура: Мария Спасова

            Оператор: Борис Пинтев, Василис Вафидис

            Музика: Юри Ступел

            Монтаж: Никос Каконас

            Постпродукция: Студио Тема

Връзка към интервюто: Πρόσφυγες στην κομμουνιστική Βουλγαρία