През последните пет години само от Националната агенция за признаване на дипломи в Гърция са били признати 15 902 дипломи за магистърски и докторски степени (2 439 докторски титли и 13 463 дипломи от магистърски програми). Данните от Националния център за проучвания разкриват впечатляващата картина на гръцката трудова реалност: от 2009 до днес в неговите служби са подадени 8 045 докторски дипломи. От тях 833 са подадени през 2013. На първо място са медиците, тъй като повечето докторати (2 336) са дело на студенти по медицина, следват инженерните и технологични науки, където докторатите през последните 5 години са 1 329.
Паралелната картина на гръцката действителност представлява общество от свръхквалифицирани учени, чиито членове са търсени и често наемани от международни компании със седалище в Гърция. Така например представител на голяма международна компания за одит сподели неотдавна пред вестник „Вима“, че по време на кризата почти е удвоил персонала си.
Какво става обаче с останалите? Онези, които искат да останат и да работят в Гърция? И как може страната да ги използва?
Както става ясно от досегашните данни, до 2012 общият брой на записаните в магистърски програми в Гърция е 35 570, от които 23 853 са студенти, участващи в докторантски програми. Ако към тях бъдат добавени тези, които са записани в магистърска или докторантска програма в чужбина, тогава броят им надхвърля 50 000. Само в юридическия факултет на Атинския университет са били записани 1 687 студенти в различни докторантски програми, а 1 947 – в магистърски програми. При това всяка година около 15 души придобиват докторска степен.
От Националния политехнически университет Мецовио през последните 5 години около 800 души са получили дипломите си за докторска степен и търсят работа.
Що се отнася до магистърските програми в чужбина, смята се, че около 1 500 студенти всяка година следват магистратура в чужбина като стипендианти.
Лекари и юристи
Според изследвания, извършени от банки и образователни институции, в Гърция съществува истинска пропаст между качествата и уменията, които търси бизнеса и това, което предлагат университетите. Висшите учебни заведения в страната обаче предлагат високо ниво на фундаменталните знания.
Ръководителят на медицинския факултет на Атинския университет Танос Димопулос казва, че всяка година в страната се обучават десетки способни специалисти, но един голям процент, около 20%, избират да получат специалност в чужбина. Според него, на първо място бива избирана Германия, където консервативната политика в назначаването на лекари от предишните години днес е довела до дефицит на кадри в системата на здравеопазването.
«В медицинския факултет на Атинския университет всяка година завършват около 300 - 350 студенти», казва Танос Димопулос. «През миналата година около 80% от завършващите студенти в нашия факултет са поискали и им е била издадена академична справка за чужбина. Не знаем колко от тях в крайна сметка са заминали за чужбина, за да продължат обучението си. Във всеки случай, смятаме, че всеки трети от нашите студенти заминава за чужбина, щом получи дипломата си». Между другото в медицинския факултет на Атинския университет се предлагат 33 магистърски програми.
На свой ред ръководителят на юридическия факултет на Атинския университет Теодорос Форцакис посочва, че над 250 млади юристи с магистърска степен излизат на трудовия пазар всяка година, от които обаче голяма част решават да потърсят работа в чужбина.
Както обяснава Теодорос Форцакис, университетът трябва да бъде свързан с пазара на труда. «Днес нашите възпитаници не могат да удовлетворят нуждите на пазара», подчертава той и посочва примера с данъчното право (което не съществува като отделна специалност, а само като направление в един от секторите на факултета), или финансово право (по което няма дори преподавател), както и морското право, които през изминалите години никой не е сметнал за необходими.
Първо място за икономическите специалности
Изглежда единствените печеливши са завършващите икономически специалности и прочутите магистратури по бизнес администрация на Университета по икономика в Атина, чиито възпитаници в голяма степен се реализират почти веднага на трудовия пазар, както казва преподавателят Йоргос Дукидис.
Както се посочва в изследване на университета, професионалната реализация на завършилите студенти има най-висок процент в сектора по счетоводство и финанси (80%), а най-нисък – в сектора по организация и управление на фирми (57%).
Същевременно, според данните на Националната статистическа служба, най-висок процент безработица се наблюдава при младежите от 15 до 24 години (57,2%), при притежателите на магистърска или докторска степен (15,7%) и при висшистите (18,8%).
В Националния политехнически университет Мецовио 85% от завършилите продължават следването си в магистърска степен, според данните на Евробарометър, а 54% от тях заявяват, че се интересуват от възможността да завършат обучението си и да работят извън Гърция.
«Излизането на страната от кризата и преустройството на гръцкото общество се нуждаят от приноса на нашите възпитаници. Тази възходяща тенденция за напускане на страната обаче се очертава вече ясно: от 42% през 2011 на 54,8% търсещи работа в чужбина през 2013», споделя заместник-ректорът на Университета Тоня Моропулу.
Освен това, както показват данните на различни образователни федерации, 73% от младите специалисти, които изпробват късмета си в чужбина, притежават магистърска степен, 51,2% притежават докторска степен, а 41% са следвали в 100-те най-добри университета в света.
Същевременно, мултинационалните компании в Гърция получават все повече автобиографии за всяко работно място, което обявяват. Има фирми, които получават до 2000 автобиографии за една свободна позиция (строителни, туристически, търговски компании).
Какво търсят мултинационалните компании
«Гърция разполага с много добре подготвени специалисти. Откриваме младежи с невероятно академично образование. Изненадан съм от това колко добри докторати има на пазара», посочва Панайотис Папазоглу, изпълнителен директор на консултантската фирма Εrnst & Young за Гърция, която използва този потенциал, за да открива работни места на европейския пазар. Това е тенденция, която става все по-явна в областта на консултантските компании. «Нашата компания се интересува от това как да дадем възможност за работа на изключителните специалисти, с които разполага Гърция, в опит да се справим с изтичането на мозъци», отбелязва Папазоглу.
Така Εrnst & Young е създала два центъра, в които работят гръцки специалисти, и предлагат услуги на фирми от чужбина, предимно банки в Англия и Швейцария. Седалището на центровете е в Атина, и ако се наложи специалистите заминават за няколко седмици в чужбина. «Тези хора биха могли да имат по-добра кариера и заплати в чужбина, но главно по семейни причини предпочитат да работят в Гърция», добавя Папазоглу.
Предметът на тяхната работа е главно създаването на модели за анализ на огромен обем данни. Тези модели са поръчани от клиента, т.е. от фирмата в чужбина, която търси на международния пазар и избира най-конкурентната оферта. А гръцките оферти се оказват изключително конкурентоспособни.
«Нашето предимство не са ниските разходи за труд, ниските заплати», посочва Папазоглу и обяснява, че «възнагражденията са в общи линии на същите нива, както за подобните позиции в чужбина. Разликата е, че хората, които работят в Гърция, са свръхквалифицирани специалисти (overqualified) в сравнение с колегите си в чужбина, които работят в подобни компании. Там за съответните позиции има голяма конкуренция от страна на банки, информационни компании и други отрасли на икономиката, които дават по-добри заплати. Затова и кандидатите избират тези сектори. В Гърция обаче тази конкуренция я няма и имаме възможност да наемаме изключително кварифициран персонал и следователно да предлагаме по-добри услуги. Това е нашето конкурентно предимство», подчертава Папазоглу.
Смята се, че този завой към услугите outsourcing ще продължи и тенденцията ще стане още по-интензивна. «Този сегмент се разраства много бързо», споделя Папазоглу и добавя, че «за една година програмата ни се е развила повече от очакванията ни».
Не става въпрос за нещо ново. Първоначално тенденцията е била подобни компании да се учредяват в Индия. Тази мода обаче отминава, и впоследствие подобни услуги започват да се предлагат от Полша, Румъния, а напоследък и от България. «Смята се, че в Европа е по-добре, защото има добре обучен персонал, владеещ чужди езици», подчертава Папазоглу, който смята, че «заплатите не са основното. По-голяма роля играе производителността. Ако можеш да свършиш работата за една трета от времето, понеже имаш по-добре обучен персонал, дори и двойни заплати да даваш, пак ще си конкурентен», прибавя той.
С изключително високата младежка безработица, търсенето за предлаганите позиции е изключително високо. „За едно място разглеждаме 15-20 автобиографии“, казва Папазоглу. Става въпрос за автобиографии, които отговарят на всички условия за позицията и при други условия биха могли да бъдат наети всички кандидати. При настоящите условия обаче, се подбират 5-6 автобиографии, от тях се провеждат 3 интервюта, и в крайна сметка се назначава един човек.
Освен типичните качества, необходими за всеки отделен бранш, се взема предвид и потенциалът за развитие на кандидата. Както обяснява Папазоглу, «освен академичното образование, което трябва да е диплома за висше образование и поне една магистратура, обикновено и две, разглеждаме и личните качества. Търсим хора, които могат да се сработят с останалите и да работят в екип», завършва той.