Галерия

1

Полицията в Ираклио на остров Крит залови две български гражданки в опита им да продадат новороденото бебе на едната от тях.  24-годишната майка и другата жена са се опитали да продадат детето срещу сумата от 11 000 евро. След залавянето им те бяха изпратени за показания в прокуратурата, а едномесечното бебе бе пренесено в детското отделение на болницата в града.

Майката пристигнала в Гърция малко преди определената за раждането дата. Другата българка я довела, за да продадат очакваното бебе. Жената родила на 12 септември в университетската болница в Ираклио.

Полицията в Ираклио получила информация, че двете жени търсят купувач преди седмица. Една полицайка веднага влязла в контакт с тях, като се представила за кандидатка за купуването на детето. Тя успяла да се срещне с двете българки два пъти. По време на втората среща се споразумели за цената. Първоначално жените искали 20 000 евро, постепенно намалили цената на 15 – 16 000, докато се споразумели за 11 000 евро.

Преди два дни полицайката отишла отново в дома на жените заедно със свой колега, който се представил за лекар. Той отишъл там под претекста, че ще прегледа детето преди предаването на паричната сума. Когато майката и нейната съучастничка получили парите, двамата полицаи ги арестували.

Конкретният случай на продажба на дете е седмият разкрит в Ираклио от 2004 насам. Подобни истории се появяват по няколко пъти годишно в гръцките полицейски хроники и много често главните действащи лица в тях са жени от България, в по-голямата част от случаите от ромски произход.

Един млад мъж, който по обясними причини предпочете да запази своята анонимност разказа за читателите на GRReporter начина, по който лично е съдействал на своята сестра да осинови дете по този начин.

„Хората, които се интересуват да осиновят деца от чужденки обикновено са тези, които не могат да имат свои деца и жени над 40-годишна възраст, които по една или друга причина не са се омъжили и искат да имат едно дете”.

Според нашия събеседник нещата стават по следния начин: „Обикновено в кръговете на хората, които не успяват да осиновят дете от Гърция или са уморени от неуспешните опити за ин витро забременяване винаги научават за някой, който е успял да се сдобие с дете по подобен начин, на практика да го купи. Тук искам да допълня, че някои от тях  отиват в България, където жената се подлага на терапията за забременяване ин витро и често контактът става още там. Самият аз съм преминал през един дълъг период, през който не можехме да имаме дете и мога да ви уверя, че това е много болезнено.

Този твой познат те запознава с начина, по който стават тези неща. Той ти говори с голямо уважение за някакъв човек, който поема такива случаи и обикновено е представител на професия, свързана с тях: адвокат или нотариус. 

В едно семейство, което се сдобива с дете по този начин няма раждане и на първо време нещата са някак по-различни. Но детето е дете и обичта е обич. Тези хора са готови да се жертват за децата си и затова уважават безкрайно човека, който е донесъл щастието в техния дом.

Всичко това има значение за процедурата, която следва. Тогава за първи път в живота си се доближаваш до възможността да имаш дете. Този човек съвсем „случайно” започва да ти говори колко важно е да имаш дете, колко променя то твоя живот, как неговият живот се е променил с идването на децата му и други подобни неща. Смятам, че всичко това е една игра на ума,  чрез която той се опитва да разбере какво точно искаш, дали си решен, дали имаш парите, дали може да ти има доверие, че няма да го предадеш на полицията. Всичко това се случва в една поредица от срещи с него.

След  като се убеди, че може да ти има доверие той ти казва, че познава някакво семейство с финансови затруднения и жената е забременяла и е готова да роди, но няма средствата, за да отгледа детето. Тогава ти казваш, че си насреща. Истината е, че в този момент не те интересуват никакви правни пречки, просто виждаш пред себе си да се сбъдва мечтата ти да имаш дете.

После той ти казва, че това ще ти струва 30 000 евро и тази цена е фиксирана. Посредниците никога не ти казват, че детето не е от гръцки произход. Това е известен на всички факт, но никой от желаещите да имат дете не се интересува от националността.  Казват ти само историята за нежеланата бременност и започват да ти дават противоречива информация за мястото, където се намира детето. Казва ти поне три имена на различни градове и ти казва, че детето ще се роди в един от тях през следващите дни. Някои родители казват, че предпочитат да не е от ромски произход и действително по-настоятелните получават по-светлокожи деца. Онези, за които това няма значение обикновено получават по-мургавите. Лично смятам това, което описвам за абсолютно неприемливо, но трябва да описваме нещата така, както се случват.

Следва още една „психологическа война” или игра на ума. Посредникът започва да те бомбардира с противоречива информация за деня на пристигането на детето, с това дали се е родило или още не. Обажда ти се, за да ти каже да тръгнеш, за да получиш детето, после отменя срещата. И в един ден ти определя среща на някакво напълно открито място, където не би могъл да премине или паркира незабелязан друг автомобил. Ти носиш със себе си една пътна чанта с парите, предаваш я и след това вземаш детето. След известно време майката се появява, за да подпише документ, че се отказва от детето и е съгласна да бъде осиновено и всички документи се оформят по законния начин. На практика в началото даваш 20 000 евро и след завършването на всички законни процедури останалите 10 000 евро”.

Както разказва, има случаи, в които вземат детето обратно, понеже майката го е поискала обратно. „Можете да си представите как се почувстваха осиновителите, въпреки че майката е в пълното си право да се откаже от първоначалното си решение, според мен. Освен това детето не беше на повече от годинка”.

Той смята, че въпреки разкритите случаи нещата много трудно ще се променят. „Единственото, което бих искал е майката да получава по-голямата част от сумата. Тези хора имат нужда от пари и затова продават децата си. От друга страна е много трудно да осиновиш дете в Гърция”.

Събеседникът ни признава, че няма никаква гаранция за това в какви ръце ще попаднат децата, когато осиновителят не е проверен, а просто има парите, за да ги откупи. „Това е големият риск. Истината обаче е, че колкото държавата поставя строги предпоставки, и много правилно според мен, толкова ще продължава жаждата за дете на хора, чиито молби са били отхвърлени от социалните служби по една или друга причина. И някъде там винаги ще съществуват и хората, които ще продават децата си, за да се справят с финансовите си проблеми”.

Според него всеки път, когато полицията обявява, че залавят участници в незаконни осиновявания и трафик на деца „единственото, което се променя е цената на „услугата”. Въпреки че на практика не мисля, че някой има разходи. Единственото последствие е рискът, който посредникът поема”.

Както става ясно от най-пресния случай въпреки кризата цените остават  почти същите като по-рано. „Всичко е въпрос на договореност. Когато се разбереш за сумата, която ще дадеш посредникът ти казва да не я обявиш на друг заинтересован, за да може да му поиска колкото се може повече от него”.