Три години след смъртта на ученика Алексис Григоропулос в Атина отново се организира протестно шествие, което прерасна в преки сблъсъци с полицията. Алексис Григоропулос загина на 15 години от полицейски куршум, а всяка година на датата на неговата смърт се организират протестни шествия срещу полицейското насилие, които винаги завършват с хвърляне на камъни, сълзотворен газ и размирици главно в големите градове на Гърция – Атина и Солун.
Тазгодишното шествие с участието на ученически и студентски организации започна пред сградата на Атинския университет. Там се събраха около 400 души, които държаха в ръце плакати с гневно съдържание. На основното пано бе изписан лозунга: „За банките пари, а за младежта куршуми. Три години след държавното убийство младежта е на улицата за своите права и нужди”. Младежите и 15-годишни ученици викаха лозунги не само за загиналия си връстник, но и такива, които звучат на всички останали шествия и стачки.
Много от тях още от самото начало закриха лицата си с черни кърпи и шалове, готови за новия епизод на градски войни. Протестният поход тръгна към 14 часа от Атинския университет, мина през площад Омония и се насочи по улица Стадиу, който води до сградата на гръцкия парламент на площад Синтагма. По средата на Стадиу част от учениците започнаха да блъскат по прозорците на една банка, без обаче да ги счупят. Някои започнаха да разтърсват дивите портокалови дървета на тротоара, а техните приятели се втурнаха да събират техните плодове с цел да се снабдят с „боеприпаси” за предстоящата битка с полицаите на Синтагма. Адреналинът им се покачваше, чуха се и гърмежи от динамитни бомбички. Докато изкачваха улицата, учениците нападаха с портокали и витрините на магазините, чиито собственици бързаха да предпазят, като спускаха ролетните щори. Други групи от участници се промъкваха в страничните улици, за да достигнат до разположените там полицейски отряди. Много от лозунгите бяха директно насочени срещу полицията, като някои бяха особено цинични.
Когато шествието стигна до площада, младежите започнаха да мерят с портокали хотелите, които се намират около Синтагма. След това се насочиха нагоре и започнаха откритата война с камъни и парчета мрамор, като първата цел на разбеснялата се тълпа бе да се разбие металната преграда, която разделя сградата на парламента от булевардите Амалиас и Василис Софияс. Полицията бе разпънала желязната стена, за предпази входа на парламента, но „бойните” действия се развиха точно пред сградата, до паметника на Незнайния воин. Протестиращите се разпръснаха на групи. Част от тях се заеха да разбиват мраморните плочи на хотелите Кинг Джордж и Мегали Вретания, друга част поеха нападението срещу кордоните на полицията от отдела за борба с обществените безредици, а други изкъртиха железните решетки от канализацията, за да могат по-лесно да разбиват мраморите на парчета за войната с павета.
Битката продължи поне 20 минути. Мраморът на входа на станцията на метрото бе почти напълно разрушен. Ученците струпаха пред стълбите на Синтагма железните щандове за безплатна преса, и дървени греди от пейките. Един донесе от някъде една метла, която запарти срещу органите на реда. Полицията на няколко пъти обгази разбеснелите се ученици и студенти, които хвърляха коктейли Молотов и камъни със сълзотворен газ, за да потуши духовете и успя да ги изблъска от централната част на Синтагма към района около университета. Около и на площада останаха групи от ученици в очакване на шествието на анархистите в късния следобед.