Галерия

1

Дали да се включат представители на чуждестранни университети в управлението на гръцките университети или не, е един горещ въпрос свързан с новия проектозакон на Министерство на образованието. По повод на противопоставящите се обществени дискурси, които отприщиха реформите на правителството, Гръцката Фондация за Европейска и Външна Политика ЕЛИАМЕП реши да организира една серия от дискусии с антитези. Първият такъв „сблъсък” се проведе между преподавателя в Медицинския Факултет на Атинския Университет Хараламбос Муцопулос и Секретаря за висшето образование към Министерство на образованието и преподавател в Политехническия университет Василис Папазоглу, които са на мнение, че трябва да има чужди преподаватели в управлението на университетите. На противоположната позиция са деканът на Солунския университет Аристотел Янис Милопулос и преподавателят по конституционно право в Атинския университет Георгиос Сотирелис. В оживена дискусия четиримата преподаватели аргументираха своите позиции, а публиката съставена както от техни колеги, така и от заинтересовани граждани, се включи с коментари и забележки.

Формулата, че в управлението на университета и взимането на решения може да участват и студентите се оказа неуспешна. Тя закърми начин на мислене и действие, който насърчи да се действа антиакадемично и на принципа на привилегиите, заяви проф. Муцопулос, който приведе своите аргументи „за” навлизането на чужди преподаватели в деканата на университетите. Той даде няколко примера за назначения а преподаватели по роднинска линия и откриване на позиции по партийна линия. “От 700 членове щатни преподаватели в Атинския университет, 104 са деца, зетове, дъщери на преподаватели. Много малко от тях са изключително способни. Останалите заеха позициите с номера и непрозрачни процедури” разказа професорът в Медицинския факултет. Той даде и друг пример за корупция с лектор, който е станал такъв, защото е бил заместник министър, а по-късно без да има необходимите качества е станал и доцент, след като е била обявена „снимана” позиция. „През последните години бяха обявени девет нови позиции за професорски места. Имахме невероятни кандидати от чужди и гръцки унивесритети. Едва две места бяха заети от кандидати с изключителни качества”. Г-н Муцопулос даде за пример колко изкривено се приема участието на студентите в избора на декан и как студентските съюзи се разпореждат дори за това дали някой преподавател ще проведе лекцията си или не. Административният съвет трябва да е отговорен за управлението на приходите за имуществото на университета, да програмира развитието на университета за следващите години, ще одобрява годишния бюджет, ще определя декан. Административният съвет не трябва да има много членове – най-много седем души като повечето да са външни членове. Външните членове ще свързват университета с нуждите на обществото, не трябва да са представители на организации, което изключва партийните влияния. Студентите да имат един представител, който ще гласува по въпроси, които ги засягат, без да имат думата в избора на декан. Да правим международен конкурс, на койо могат да се явяват преподаватели от цяла Европа, от Янена, от Александруполи, за мястото на декан и ако не си върши добре работата, адмиснитративният съвет да го уволнява.

Не вярвам, че ако управлението на университета, ако е съставено от външни преподаватели ще може да се справи с патогениите на гръцките университети, заяви проф. Милопулос, който е против навлизането на чужди преподаватели в управлението на университетите. „Всички сме на мнение, че има проблеми в униеврситетите и има нужда от промяна. Но от едната крайност – да участват студенти в управлението и да избират декан, се мятаме към другата крайност – да търсим чужди преподаватели за управлението на университета” каза деканът на Солунския университет. Той заяви, че съществуват пет основни проблеми в Солунския университет Аристотел. Най-големият е, че няма инфраструктура и се принуждават да провеждат лекции в квартири из града. Според него гръцките университети, които съществуват от няколко десетилетия не могат да се съревновават с американските основани преди повече от сто години. Г-н Милопулос заяви, че университетите в страната не са добре финансирани като тази година бюджетът за Солунския университет е намален с 33%, а първокурсниците са се увеличили с 50% заради прехвърляния. „Смятам, че най-големият проблем е, че не съществува контрол и надзор върху административните органи на университетите. В такива служби за надзор и контрол над управителните съвети очаквам да има най-вече външни сътрудници” предложи г-н Милопулос.

Василис Папазоглу изтъкна необходимостта университетите да станат екстровертни и да позволят на чужди преподаватели да внесат нови идеи. Според него те ще помогнат и за превъзмогването на вътрешните свади, а чрез правилният избор на кадри може да се внесе и важен административен опит в гръцките управителни съвети на висшите училища. В своята презентация, главният секретар на Министерство на образованието подчерта, че външните членове ще доведат до подобрения в образователната и научно изследователската дейност, което е вече доказано от опита на европейските университети. Държавата оттук нататък доверява управлението на финансите на самите висши училища, които ще трябва да се отчитат за похарченото. Затова деканите освен изтъкнати професори с признание за академичната си работа, ще трябва да имат и способности на мениджъри и добри управници.

„Страхувам се, че навлизането на частни лица в университета, ще стане без правила и принципи с цел печалба тук и сега”, заяви преподавателят по конституционно право Георгиос Сотирелис. Дори с настоящите закони могат да се достигнат добри резултати, отбеляза Сотирелис.