Галерия

1

Летата на Балканите винаги са горещи, но в Гърция напоследък са направо нетърпими. Освен, че температурата варира между 38 и 40 градуса на сянка, стачките, протестите и блокадите са неразделна част от средиземноморската реалност. Днешната икономическа криза разкри, че зад привидната маска на демокрацията в Гърция се крие по една група хора във всеки сектор от икономиката, която смята, че страната им принадлежи.

Пример за това е опитът ни преди година, когато правителството реши да премахне минималния брой лицензи за шофьорите на камиони и цистерни за обществено ползване. Техният брой бе ограничен със закон през 1972 до 30 хиляди и е отговарял за нуждите на времето. Тогава населението на страната е било с няколко милиона по-малко, за глобализация не се е чувало нищо и „внасяни стоки от Китай” е звучало като кратък анекдот.

През 2010 обаче нуждите на страната вече са различни. Нивото на услугите въпреки това е останало на същото, и броят на обслужващите е замръзнал на установения преди около 40 години по-рано. Консумацията обаче не се е съобразила с тези ограничения и продължила да расте. 

И докато правителството се чуди защо страната загива специалистите от надзорната тройка на Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия дадоха идея. „Сигурно, защото сте оставили ключови сектори на икономиката да се управляват от минимален брой хора и са се образували монополи!”

Правителството се опита да въведе закон, с който да освободи икономиката си от привичките, познати в бившия Съветски съюз и неговите сателити. Законът бе половинчат и неефективен, но разгневи професионалните маси. Резултатът бе блокада на всички важни обществено-търговски възли и стачки до посиняване. Като бой на почивки се блокираха пристанища, летища, градски пътни артерии, национални и международни магистрали. За повече от два месеца.

Подобна практика приложиха след това и аптекарите, лекарите, работещите в електрическата компания, на по-чести интервали държавните служители, според възможностите си.

Междувременно измъчени чужденци и местни се опитваха отчаяно да достигнат до обещания от туристическата агенция оазис на някой гръцки остров. Но това не бе лесно – или полетите не се изпълняваха на време, или стачкуваше градския транспорт, или магистралите бяха блокирани от недоволни тираджии, или пристанищата бяха под блокада от докери, които искат да работят на всеки кораб, който акостира в Гърция.

Граждани, туристи, търговци и други случайни жертви на разгневените стачници негодуваха срещу парализирането на държавата, но тихо и под сурдинка. Не заради нещо друго, а защото всяка критика към „правдивата борба на угнетените” можеше да предизвика сериозния им гняв. А никой не иска да пробуди синдрома на мафията в обикновените професионалисти, които може утре да осъмнат пред вратата ти и не с не дотам добри намерения.

Това лято дойде и часът на собствениците на таксита.

Правителството даде зелена светлина на либерализацията на пазара и реши да премахне ограниченията за минималния брой на такситата в градовете. Собствениците на лицензи се ядосаха: „Не може така! Ще се появят и други шофьори. Ще ни вземат хляба! Стачка!!”. Наемните шофьори, които до вчера работеха за тях се зарадваха: „Браво! Махнете ограничението на лицензите и  ще можем да си вземем и ние по една кола.Ще работим за себе си!”

Идеята обаче за повишаването на конкурентността на пазара плаши членовете на различните професионални сдружения, включително и на собствениците на таксита. Освен това числено предимство все още имат собствените на лицензи за таксиметрови коли, а не обикновените шофьори.

За да покажат своята сила и да докажат, че либерализацията на пазара не зависи от управляващите, а от добрата им воля в четвъртък собствениците на таксите задръстиха за няколко часа сутринта пътя към атинското летище „Елевтериос Венизелос”. След това техни колеги блокираха моста Рио към Коринт, както и националната магистрала Коринт-Патра към Пелопоническия полуостров.  До 12 следобед бе блокирана и националната магистрала, която свързва Атина със Солун на нивото на район Темби.

Гостите и гражданите на остров Крит също усетиха вкуса на разгневените таксиджии, които окупираха летището в Ираклио „Никос Казандзкис” и пристанищата на острова. В резултат на активността на борците за ексклузивно притежание на лиценз за такси, туристическите автобуси не можеха да стигнат до пристанището. Там ги чакаха стотици чуждестранни туристи, които са готови са изхарчат годишните си спестявания на острова, но се налага да вървят по няколко километра с багажа си, за да стигнат до автобуса с климатик.

Други пристанища, които бяха държани заложници от собствениците на таксиметрови лицензи бяха в Закинто, Левкада, Превеза, Керкира, Амфилихия и Воница. Други техни колеги се присъединиха към движението „Не плащам” и блокираха гишетата, на които се плащат магистралните такси около Атина и Триполи.

Асоциацията на туристическите предприятия излезе с официално писмо до главния прокурор в страната. В него призовава властите да вземат отношение към постоянните блокади и да установят ред. Дори намеква за очевидна безнаказаност и толериране на крайните протестни изяви.