Галерия

1

Преди 39 години, на 17 ноември 1973 студентите от различни факултети, както и обикновени граждани се събрали в сградата на Атинската политехника, откъдето се противопоставили на управляващата по онова време военна диктатура.

Техният бунт е бил потушен с навлизането на танкове в двора на учебното заведение. И тук започват противоречията, които днес терзаят повече от всякога гръцкото общество. Първото е свързано с това, че гръцката история все още не се е произнесла официално за броя на жертвите. Според Левицата те са много, а преди няколко дни Златна зора заяви директно, че събитията никога не са се случвали.

Това предизвика бурни реакции от страна на левите партии и истинска война в интернет, където някои с по-силна памет припомняха, че в миналото Комунистическата партия също е опровергавала събитията.

Истината е, че в последвалите години бе проведено само едно разследване, което дори не е приключило все още. Според него загиналите по време на бунтовете през ноември 1973 са 24 души и това е доказано от официални документи.

Икономическата криза обаче отприщи нови страсти в гръцкото общество по отношение на преломното събитие. То несъмнено е поставило началото на промените, довели до възстановяването на демократичното управление в Гърция. Но днес именно тези последвали години за повечето гърци са виновниците за днешното състояние на страната. Последвалите правителства не само гарантираха политическия и социалния мир, но същевременно със своя популизъм натрупаха огромния държавен дълг и създадоха армията от държавни служители, за чието запазване жертват дори и сега всички останали в страната.

Единственото, което предизвиква още по-силни страсти е начинът, по който част от „героите” от събитията в Политехниката имаха дейно участие в държавното управление. На протести и в дискусии винаги присъства неизменният израз, че „поколението на Политехниката ни доведе дотук”.

Описанието на никому неизвестните герои, които след бунта  просто са продължили живота си по старому и другите, които са се възползвали максимално от привилегиите на „борците от Политехниката” се побират в следния, публикуван в социалните мрежи текст: „И двамата бяха там в онази нощ. Единият продължи да живее както преди, да боядисва къщи и да събира стаж за пенсия с тежък труд, който остави своите последствия върху здравето му. Другият, без да стъпи нито ден в държавната служба, където го беше назначила „проклетата Десница” получи еднократна сума при пенсиониране в размер на 220 000 евро и месечна пенсия 2 900 евро и продължава да се прави на „разбунтуван юноша”.

За хората, които са преживели събитията, за участниците и останалото тогавашно общество събитията от Политехниката са били един бунт за свобода, един акт на героизъм от страна на тогавашната младеж. И това правилно е така.

За всички, които през нощта на 17 ноември са били на възраст под 15 години, както и за следващите поколения, Политехниката е най-голямото проклятие за съвременната гръцка държава. Събитията от онова време положиха на техните плещи една огромна тежест, един непревъзмогнат до днес психически товар. Всяко последвало младо поколение бе удушено в този товар, понеже живееше във време на спокойствие и демокрация, което не предоставяше никакви възможности за прояви на геройство. Лозунгът „Напред за Политехниките на нашето поколение” напълно доказва това”, написа днес в социалната мрежа Facebook един младеж, чиито състуденти утре ще потеглят на традиционното шествие към американското посолство.

Междувременно дворът на Политехниката се оглася от песни от онова време, участниците викат лозунги от онова време, а и защо да не го правят, след като гениалният за музиката си, но не и за политическите си позиции Микис Теодоракис заяви: „Днес живеем в почти същите условия. Да се надяваме, че народът ще се събуди”. Така привърженици на леви партии и организации хвърлиха вода и кафе срещу заместник-министъра на образованието Теодорос Папатеодору, който отиде в Политехниката, за да положи венец в памет на жертвите.

По-рано те нападнаха група младежи – членове на младежките организации на други партии, понеже сметнаха, че нямат право „да поругават паметта на героите”. Подобни „революционни” побои между левите и студенти от ПАСОК и Нова демокрация са от години част от традицията на честванията.

Жертва на също толкова разбунтувани общински служители и техните синдикалисти в Солун стана консулът на Германия в града. Те го нападнаха, преди да успее да влезе в залата, където се провеждаше гръцко-германски бизнес форум. Поводът бяха изявленията на германския заместник-министър на заетостта Ханс Фухтел, който заяви ден по-рано, че в страната му 1 000 души вършат работата на 3 000 общински служители в Гърция.

В изявленията си след нападението консулът каза, че правото на протест е неоспоримо и се пошегува, че общинските служители са искали да го почерпят с кафе, но не са избрали традиционния начин. Макар и със закъснение полицията залови трима от протестиращите във връзка с нападението срещу германския дипломат, което разяри техните колеги. Те проведоха шествие и протест пред полицейското управление в Солун.