Целта на забарадката, която носят мюсюлманките в Комотини, е да ги направи невидими или постига точно обратното – концентрира погледите на хората върху тях. Изследването на Юлия Казана за младите момичета в Комотини и как те възприемат носенето на забрадката –символ на тяхната религия, беше представено в рамките на конгреса „Ислямът в Гърция”, който се проведе в Атина. Накратко Г-жа Казана представи различните теории свързани съз забарадката наречена още „Хидзам”. „Различните женски облекла скриват различни места на женското тяло от обществена гледка – глава, ръце, лице, но от друга страна това ги прави видми като мюсюлманки”, казва антроположката. Според нейното изследване момичетата, които не се забраждат и живеят в Комотини смятата, че другите, които носят забрадки го правят, за да се скрият от погледите, но постигат точно обратното. Според една от теориите, забрадката е е признак на зависимост, на подчинение, но според друго мнение тя се свързва с личното желание на жената да стане забележима, да се открои на обществено място. „Много често когато носят забрадка се сменя начина, по който момичетата гледат на себе си, но и се влияят и връзките им с обкръжението” казва Казана. Забрадката не е свързана само с религиозни, но и с политически убеждения, а е начин да представиш себе си, което може да бъде наречено и нарцисистично. В Комотини често предизвикват реакции в обществения живот като жените, които носят забрадка избягват да посещават квартали, където те са малцинство, защото се чувстват извън свои води. Един от аргументите „за” носенето на забрадка е, че предпазва жените от погледите на мъжете, които ги превръщат в сексуални обекти, а пък от друга страна рекламира останалото женско тяло. Лекцията на Юлия Казана предизвика реакции от страна на присъстващи представители на мюсюлманската общност. Присъстващ на събитието журналист отбеляза, че неговата жена е започнала да носи забрадка преди 30 години като преди това не го е правела, а само една от трите му дъщери носи забрадка.
На „Исляма в Гърция” организаторката Венетия Евергети и Панос Хадзипрокопиу разказаха за мюсюлманите в Атина и техните места за молитви. В Атина има две общности на мюсюлмани идващи от Тракия. Едните живеят в Гази и идват от областта Ифестос, а другите живеят около площад Ватис и са помаци идващи от село Мистра. Те са дошли на две големи вълни – едната през ’60 те години, а втората през ‘80те като тогава правителството е обявило програма да вземе на работа за държавни служители всички, които пренесат своите права за гласуване и живеене от Тракия в Атина. Повечето гръцки мюсюлмани произхождат от социално слаби семейства и идват към Атина, тъй като тук имат роднини и приятели.
Различката между двете общности – тези, които живеят около Гази и другите на площад Ватис е, че помаците са основали своя общност и имат помещение на булевард Патисион, където се събират за молитва. Повечето хора от Гази са им казали, че не познават религията си, не познават корана и не са организирани, въпреки чезнаят че са мюсюлмани, а пък обратното се случва с помаците , които са организирани, събират се за молитва. Хората, които са от източна Тракия казват, че се е загубила тяхната автентичност, когато са дошли в Атина, въпреки предположението на изследователите, че би трябвало да се случва обратното и да съществува стигма и изолираност.
За имигрантите, които са мюсюлмани и са в Атина през последните двадесет години са по-сложни нещата. В Атина са концентрирани по-голямата част от мюсюлманите, които живеят в Гърция, казва Хаджипрокопиу. До средата на ’90 това са били основно имигранти от арабските страни, а след това се увеличава броя на хората от Южна Азия, на пакистанците и бангладешците, докато от 2000-та година насам и най-вече през последните години има едно още по-голямо различаване, тъй като се увеличават потоците от Афганистан, Ирак и Сомалия. Тези различия могат да бъдат забелязани и в организацията на религиозните практики що се отнася до местата, където те се молят.
В миналото мюсюлмани от различни страни е било обичайно да използват общи места за молитва, в момента тенденцията е да се разделят на места, където се събират хора от конкретна националност. Това се дължи на увеличението на мюсюлманското население, но и на езиците, като може да има и различия според това дали имигрантите са дошли наскоро или са от дълго време в Атина, дали живеят за постоянно в града или пък са временно, но и според схващането за всемирността на исляма.
Образували са се места в кварталите, където се събират мюсюлманите, за да се молят и това вече е част от тяхното всекидневие, а пък създаването на голяма джамия е придобило по-скоро символично значение за признанието на тяхното съществуване.
Повече информация за проекта можете да прочетете на уеб-страницата:
http://www.fahs.surrey.ac.uk/islamingreece/index.htm
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
