Галерия

1

Задължителното даряване на органи срещна скептицизма на юристи и на правозащитници по време на първата среща, на която се обсъди новият проектозакон за даряването и трансплантацията на човешки органи. 

Според проектозакона, който министерски съвет одобри миналата седмица се урежда системата за даряване и присаждане на органи от живи и починали дарители в Гърция. В него се внедрява и европейската директива 2010/45/ЕЕ на европарламента и на Европейски съвет свързана със сигурността и качеството на човешките органи, които ще бъдат присаждани и се формулират мерките и процедурите за осъществяването й.

Един от най-обсъжданите членове на закона е девети, който е свързан със задължителното даряване на органи от починал дарител, ако той е пълнолетен и изпълнява всички условия за това. В противен случай гражданите могат да подпишат удостоверение, че не искат да станат дарители, което се внася в Националната организация за трансплантации.  Това предизвика реакции от опозиционната партия Нова демокрация, както и скептицизма на някои участници в дискусията „Реалност, необходимост и перспективи за трансплантациите в Гърция” проведена в конгресен център Запио в Атина. Според Никос Карафолас единствено в Австрия и Люксембург се прилага задължителното дарение на органи, докато в останалите европейски държави се изисква съгласието на роднините на донора. От своя страна юридическият съветник Такис Видалис повдигна темата за биоетиката и заяви, че трябва да се постави въпроса за човешките права и за това, че тялото е собственост на нас самите и тази разпоредба може да се тълкува, че е в нарушение на това човешко право.

Данните посочват, че Гърция е сред последните в списъка на европейски държави с брой на най-малко донори. В Испания техният брой е най-голям - 34,5 души на един милион, а България е на последно място с 1,1 души сред населението от един милион. В Гърция техният брой е 6,9 души на един милион в най-добрите случаи, съобщи председателят на Националния съвет по здравеопазването Андреас Серетис.

Хората, които чакат да им бъде присадено сърце, бъбреци или дробове постоянно се увеличава, както и броят на пациентите, които може и да починат заради липсата на донори, допълни Серетис. Според него строгите правила са необходими, но също така е нужно да се съкрати и времето на чакане в списъците. Той подчерта, че проектозаконът отговаря на изискванията за качество и сигурност при дарението, операцията, съхранението, пренасянето и присъжданет на органи, но впоследствие изрази своите забележки. Според него до момента не са означени мерките свързани  с качеството като е нужно  да се подсигури, че няма да се прави търговия с присаждането на органи. „Ако се увеличат списъците с чакащи, ще се увеличи и търговията на органи” отбеляза Серетис. Необходимо е и да се обсъди директивата, която гласи, че който не е заявил, че не желае да стане донор остава потенциален донор. 

Председателят на Националния съвет по здравеопазваето подчерта няколко важни момента при обсъждането на законпрокта. Той изтъкна необходимостта трансплантациите да се правят в същат аболница, където е бил дарен органът. Неговият аргумент  е, че не същствуват достатъчно добри условия за сигурността на органите при техния превоз. „Превозът на органи за трансплантация е като превоз на тежко болен пациент и по този начин персоналът на Бърза помощ тряба да се отнася към тях” отбеляза. „Не може всеки да има разрешително да трансплантира сърце” продължи Серетис, който заяви също, че присъдите трябва да бъдат по-сериозни. Председателят на Националния съвет по здравеопазваето даде пример с лекар директор на клиника в немски град, който бил подкупен, за да направи трансплантация на пациент, който бил по-назад в списъка от останалите чакащи. За това съдът му отнел разрешителните да практикува и отсъдил тригодишен затвор.

„Причините, че в Гърция липсват донори са най-вече заради това, че няма специализиран персонал, не могат да бъдат разпознати донорите, а в много случаи роднините са несъгласни” каза директорът на Националния център за здравни операции Йоанис Ксенелис и допълни, че информирането на роднините и преноса на органите са сред най-важните компоненти за успеха на процедурата, където е необходимо извънредно внимание.

„Националният център за трансплантация не е направил достатъчно позната своята дейност през последните десет години , която е огромна. Неговата грижа е да контролира търговията на органи и да настройва положително гражданите спрямо идеята за присаждането на органи” заяви председателят на Националният център за трансплантации Йоанис Влахоянис. Той отбеляза факта, че центърът работи едва с 3-4 щатни служители, въпреки че според закона трябва да има над 20 служители. Освен това Влахоянис се противопостави на идеята в закона да се приемат живи донори, които заявяват, че имат единствено емоционална връзка с пациента, който има нужда от присаждане на някой орган. Според негово мнение това би „узаконило” търговията на органи и разрешението за живи донори трябва да се ограничи единствено в семейния кръг на пациента по кръвна линия.

„През 2000 година в Гърция имаше едва 40 донора, а през 2010 те са 45” алармира директорът на болница „Онасио” Петрос Аливизатос. Донорите идват най-вече от пътно-транспортни произшествия. Смъртните случаи са били 1200, но едва 12% са потенциални донори, докато в други държави процентът достига до 30%, отбеляза Аливизатос. Тази разлика се дължи на факта, че не могат да бъдат разпознати потенциалните донори и освен това според процедурата е необходимо лекарите да установят мозъчна смърт, а впоследствие да се издаде смъртно удостоверение и да се уведоми Националния център за трансплантация, който поема задължението да информира роднините.