Галерия

1

Здравната реформа в Гърция е нещо, за което се говори много, но не се прави почти нищо. Това бе общото заключение на дискусията, която организира Гръцката фондация за европейска и международна политика ЕЛИАМЕП на тема: „Националната здравна система трябва да се промени, а не да се премахне”.

Според преподавателя по хирургия и история на медицината Стефанос Геруланос, „здравната система страда от липса на политическа воля и финансови средства, както и от липса на перспектива, координация, обезпечаване с добри специалисти, хидроцефалия и прекомерно остаряване”.

Надпартийно управление

Управлението на болничните заведения и здравните служби от хора, които нямат нищо общо със здравеопазването е един от най-сериозните проблеми на здравната система, заявиха всички участници в дискусията. Това е родило една система на корупция, която постепенно е увеличила многократно разходите за здравеопазване, „без това да се отрази нито на качеството на услугите, нито на подобряването на достъпа на гражданите до тях”, посочи преподавателят по здравна политика в университета в Пелопонес Кириакос Сулиотис.

„Различни интереси поставят пречки пред всеки опит за провеждане на реформи. В голяма степен решенията се вземат на партийна основа и в полза на политическия спор. Необходимо е да се въведат обективни критерии на всички нива в системата”, заяви преподавателят по политика на здравеопазването в London School of Economics Илиас Мосиалос.

Той акцентира върху основните проблеми, сред които основните са:

Прекалено големият брой лекари

Според експерта в здравната система са заети прекалено много лекари. Той предложи този брой да бъде намален пропорционално с намалението на броя на студентите в медицинските  факултети. „Необходимо е също постепенно да премахнем чиновническия начин на работа на персонала в болниците, да предоставим стимули за специализация на лекарите в конкретни области и да намалим броя на специализантите в традиционните медицински области”.

Сливане на болници

Много от проведените напоследък лекарски протести бяха свързани със закриването на поликлиники, което в голяма степен бе наложено от ограничаването на държавните субсидии за здравеопазването. Това наложи и сливане на болници, което също не бе прието добре от лекари и болничен персонал. „Би следвало да си дадем сметка, че поддръжката на такива поликлиники, които не обслужват достатъчен брой пациенти утежнява много бюджета за здравеопазването. Преустройството на системата е наложително и без затрудненията от кризата”, заяви Кириакос Сулиотис. „Вместо да създаваме нови поликлиники, не е ли по-разумно да си сътрудничим с частни медицински центрове, които вече съществуват?”, допълни той и подчерта нуждата от сътрудничество между държавния и частния сектор.

Сулиотис алармира , че през първата половина на 2012 дефицитът в приходите на Националната здравна каса ЕОПИИ е надвишил сумата от 700 милиона евро. „Проблемът се концентрира предимно в намаляването на вноските за здравеопазване, заради рецесията. В резултат намалява и предоставянето на първични здравни услуги и това е нещо, което трябва да ни притеснява. В същото време държавните разходи за здравеопазване достигат до 1 100 евро на човек. Трябва да премахнем нещата, които пречат. Иначе системата няма да може да оцелее”.

Преподавателят представи резултатите от проведено наскоро проучване, според които гърците си дават сметка, че частните медицински услуги са по-напреднали, но въпреки това имат доверие на Националната здравна система, особено когато става дума за сериозни и хронични заболявания.

„Заради забавянето в определянето на ден за преглед 42,5 на сто от хората предпочитат да се обърнат към частен лекар. Само 13,8 на сто са заявили, че търсят медицинска помощ от държавни поликлиники и болници. Най-обезпокоителното обаче е, че 50 на сто са намалили посещенията си при лекар изобщо”, подчерта той. Според него в момента цели категории от пациенти с тежки и хронични заболявания, като например раково болните остават без никаква помощ в интервалите между терапиите си.

Демографският проблем изисква спешни мерки

Участниците в дискусията подчертаха, че реформирането здравната система е належащо, предвид отрицателния прираст. „Удължаването на продължителността на живота поражда нуждата от специалисти, които да могат да се отзоват на хроничните заболявания.

Лекарствата

Според директора на фармацевтичната компания Genesis Pharma Константинос Еврипидис, предприетите през последните две години мерки за ограничаване на разходите чрез прехвърлянето на цените на лекарствата към производителите, фармацевтите и пациентите са били само откъслечни и не са решили проблема. Неговото предложение бе цените да се изчисляват на база на трите най-ниски цени в Европейския съюз и въвеждането на съвременна  и прозрачна здравна система, която ще действа на принципа на възвращаемостта и в полза на гражданите.