Галерия

1

Хората, които я познават, я описват като добронамерена и тиха жена, която „рядко споделя истинската си история”. Кенийката, чието екстрадиране в родната й страна бе предотвратено в последния момент заради опасността тя да бъде подложена на обрязване на половите органи не желае да разкрие името си, нито да разкаже публично какво е преживяла. Тя е на 42 години, леко пълничка и с къса къдрава коса. През последните години живее в централния атински квартал Кипсели и ходи навсякъде с тригодишното си дете. Двамата й по-големи синове живеят в домове на фондации. По-големият от тях е в трети клас и учителите говорят за него като за „златно дете”, а по-малкият посещава детска градина. През уикендите жената е заедно и с трите си деца. Те ходят на разходки, а в неделя сутрин – на църква. Преди известно време съпругът й и баща на най-малкото й дете, който живее в Ню Йорк е започнал процедури, за да премести жената и трите й деца в САЩ. Процедурата обаче е сложна и изисква време. Нейният най-голяма страх през последните месеци е да не би това пътуване да не се осъществи, а вместо него да потегли към Кения. И това, защото, както обясни пред съда, там тя е сериозно заплашена от изтезания и обрязване на гениталиите й.

Малкото име на жената показва, че тя е член на племето Кикую. Произходът на баща й е от село Муранга, където се намира „седалището” на екстремистката организация Мунгики, която действа в Кения от 1980. Жената е родена в Момбаса, където прекарала безгрижно своето детство. Когато баща й загубил работата си семейството било принудено да се премести в неговото село. Там, 10-годишното вече момиче знаело, че трябва да запази на всяка цена своята тайна – че не е било подложено на женско обрязване. Една жестока „традиция”, която момичетата са задължени да спазват, често с употребата на насилие, в продължение на почти 300 години.

Няколко години по-късно, когато Мунгики започнали проверка, за да установят кои от жените в селото не са били обрязани, един бивш приятел на жената я предал. Както разказала пред гръцкия съд, тогава започнали нейните страдания. Родителите й я посъветвали да напусне селото и да се установи в Найроби. Там тя открила фризьорски салон и в продължение на години не казала на никого откъде произхожда и най-вече за истинските мотиви за решението да се премести в града. Някой обаче открил тайната й и в продължение на много време жената била принудена да предоставя част от доходите си под формата на рекет, за да не бъде опозорена публично и да избегне обрязването. И така докато забременяла. Когато родила първото си дете през 2001 без никаква финансова помощ от страна на бащата, тя казала на рекетьорите, че вече няма възможност да им дава пари. Те обаче били категорични и някои от членовете на Мунгики започнали да я тормозят със заплахи. През нощите отивали през дома й, викали, че засрамва своето племе с решението си да роди извънбрачно дете и я заплашвали. В деня, когато нахлули в салона и изпочупили всичко, тя взела своето решение. Събрала колкото пари могла и на 3 септември 2002 се качила в самолет с дестинация Гърция.

В Атина жената започнала да работи като домашна помощница и да допълва доходите си като камериерка в хотели. Тя имала „зелена карта”, осигуряваща й законно пребиваване, била осигурена и бързо успяла да доведе в Гърция и детето си. През 2009 родила втория си син, а няколко години по-късно срещнала настоящия си съпруг. Те се оженили и родили още едно дете. Икономическата криза обае променила плановете им за бъдещето. Жената загубила работата и осигуровката си и се принудила да изпрати по-големите си деца в домове на фондации. След като се озовала без документи тя била изправена пред опасността да бъде екстрадирана и през август 2013 подала първата си молба за да й бъде предоставено убежище.

През последната година в компетентната комисия на министерството на обществения ред са внесени 10 подобни молби от жени. Някои от тях вече са били обрязани, а други са алармирали за опасността да бъдат подложени на жестоката процедура. „Чест от десетте молби бяха удовлетворени и на жените бе гарантирана международна закрила”, посочва пред вестник Катимерини директорката на службата Мария Ставропулу. Защитата на личните данни не й позволяват да разкаже кои са аргументите или данните, въз основа на които някои от молбите са били приети, а други, като тази на кенийката – отхвърлени.

От съдебното решение става ясно обаче, че службата за отдаване на убежище е прехвърлила нейния случай към министерството на вътрешните работи. Там жената била информирана, че в приложение на определен закон тя може да внесе молба, за да получи разрешително за пребиваване в Гърция по хуманитарни причини.

Озовала се в гръцкия бюрократичен лабиринт жена трябвало да действа бързо, за да предотврати вероятността да бъде екстрадирана. Тя се обърнала за помощ към Адвокатската колегия в Атина. От там я свързали с Мара Мастрогеоргопулу – млада адвокатка и член на неправителствената организация за правата на жените Асоциация на гръцките юристки. В рамките на три месеца тя подала в Административния апелативен съд иск за спиране на изпълнението на решението за екстрадиране. Тя представила папка с личната история на кенийката и един подробен доклад за дейността на екстремистите от Мунгики във връзка с женското обрязване в Кения. „Библиографията съдържа безброй примери, които показват, че тази 300-годишна традиция не може да бъде изкоренена лесно, въпреки наличието на закони, които я забраняват”, разказва пред Катимерини 26-годишната адвокатка. „Тя представлява изтезание, нечовешко и унизително отношение към жените, но въпреки това продължава да се прилага”, допълва тя.