Галерия

2

1

„Едно дете, което расте в палатков лагер е много. Един бежанец без никаква надежда е много” казва в посланието си по повод международния ден на бежанците посланичката на добра воля Анджелина Джоли.

Имиграцията не е феномен на нашето време. Хората по планетата винаги са се придвижвали, понякога на по-големи вълни, други пъти в много по-малки размери. Но през последното десетилетие продължаващите с години военни операции в някои страни, както и климатичните промени предизвикаха масови миграции на хора предимно в Азия и Африка. По данни на ООН около един милиард жители на планетата живеят в бараки и се смята, че техният брой ще се удвои до 2030.

Въпреки че Европа не е дори в началната тройка на страните, които приемат най-големия брой имигранти, един значителен брой се насочва към развитите страни на Стария континент и използва Гърция като входна страна.

По данни на Frontex през 2010 страната бе призована да се справи с 132 524 незаконни имигранти, а през последните четири години в страната са навлезли над половин милион.

Повечето от тях преминават през сухопътната граница между Гърция и Турция при река Марица в област Еврос. „Характерен е фактът, че почти всекидневно в страната навлизат 150 – 250 имигранти, чийто брой е равен на населението в едно средно голямо гръцко село. През първите пет месеца на 2011 само от конкретната граница са преминали над 12 000 имигранти. В този брой са включени само онези от имигрантите, които са били заловени от граничните власти и полицията” заяви министърът за защита на гражданите Христос Папуцис.

 В същото време в министерството за защита на гражданите очакват да бъдат разгледани на втора инстанция над 47 000 молби за отдаване на статут на бежанци, които не са били разгледани в продължение на години. Един значителен брой от нелегалните имигранти, част от които подават документи, за да получат статут на бежанци са жени.

На днешното представяне, което организираха Генералният секретариат за равенството на половете, министерството за защита на гражданите и върховния комисариат на ООН за бежанците в Атина бе представен наръчник с насочващи направления за защитата на жените и момичетата при пристигането им в Гърция и по време на процеса по отдаване на статут на бежанци.

Адвокати и социални работници с дълъг опит от работата си с кандидати за убежище от различни страни в неправителствени организации обясниха нуждата от подобен наръчник в държавните служби, които участват в процеса.

„Често жените стават жертви на насилие по време на пътуването или в последствие в центровете за задържане или първоначален прием. Обикновено мъжете действат като „основни кандидати”, когато цялото семейство кандидатства за убежище и информацията се предава на останалите членове от тях. Много е възможно жените дори да не знаят кои са техните права или, че могат да подадат отделна от тази на съпруга си молба за убежище.

По време на интервюто, което в Гърция се провежда от мъже и то в униформи жените е възможно да се срамуват да опишат, че са жертви на даден вид насилие. То обаче може да е една от причините, поради които жената кандидатства за убежище и укриването му може да предизвика отрицателен отговор. Насилието вътре в семейството, фактът, че немалък брой жени стават жертви на търговия с хора след като са подали молби, както и страхът от властите са също част от опасностите, пред които са изправени. В съчетание с общите не е изключено да съществуват и лични фактори като например жените да са инвалиди или засегнати от сериозни болести, самотни майки, възрастни, социално слаби, с различна сексуална насоченост, противници на религиозни практики като ампутация на половите органи или срещу принудителните бракове. Ето защо е нужно държавата да осигури жени-преводачки, както и персонал от жени в центровете за първоначален прием на имигранти” каза адвокатката Алексия Василиу. Сред основните й препоръки бе даването на предимство в процеса по кондидатстване за статут на бежанци на жените, които имат здравни проблеми или са бременни. Паралелно с това жените следва да се намират в отделени от мъжките помещения в центровете за задържане, да им се осигурява здравно и психологическа помощ и подкрепа, да могат лесно да заявяват случаите на насилие срещу тях, да се информират за правата си.

„Много често самите съпрузи на жените не искат те да се интегрират по никакъв начин в обществото. Част от културата им е жените да стоят вкъщи и да се грижат за дома и децата. В резултат на това се затруднява интеграцията и на самите деца, след като майката дори не познава езика на страната, за да им помогне с уроците или дори да се информира за напредъка им в училище. Нерядко децата напускат училището и поради тази причина”. Според социалната работничка Натаса Вурци един от главните проблеми, с които се сблъскват жените-бежанки е достъпът до здравеопазването. „В един много голям брой от случаите тези жени не са ходили никога на лекар. Представете си колко е трудно за тях да бъдат прегледани от мъже, независимо за какъв преглед става дума”. Тя обърна особено внимание на ред често самоизключващи се бюрократични прегради, пред които са изправени особено самотните майки и заяви, че повечето от тях предпочитат да се обръщат за помощ и подкрепа към неправителствените организации, отколкото към компетентните държавни органи.

Участниците в срещата засегнаха и сериозния проблем с нелегалните имигранти в центъра на Атина, който правителството обеща да разреши с изграждането на центрове за задържане в провинцията. След обявяването на правителствения план последваха остри реакции. „Разбирам, че някои кметове настройват хората срещу създаването на центровете, за да си осигурят преизбиране на следващите избори. Държавата е задължена да обясни на местните общества, че имигрантите ще остават в центровете за известен период от време, докато тече процесът на разглеждане на молбата им за статут на бежанци или докато бъде издадено решение за тяхното експулсиране” заяви ръководителят на Върховния секретариат на ООН за бежанците в Гърция Георгиос Царбопулос. Той подчерта нуждата да бъдат предприети мерки за имиграцията и алармира за това, че в центъра на Атина действат „неонацистки групи, около които са се събрали граждани, които нямат нищо общо с техните крайни идеи, но не знаят как да реагират на явлението”.