Галерия

1

Неприятна изненада очакваше депутати от СИРИЗА на остров Крит по време на дискусия във връзка с проекта за създаване на разпределително пристанище в региона на градчето Тимбаки, известно със значителното си земеделско производство.

Опозиционната партия се противопоставя на проекта с аргумента, че подобно пристанище от закрит тип ще навреди на околната среда.

Според очевидци дискусията е започнала добре, но постепенно духовете се разбунили. След това жителите на Тимбаки изненадаха неприятно крайнолевите депутати Андреас Ксантос и Мария Диакаки, като започнаха да хвърлят срещу тях кофички с кисело мляко и да ги блъскат, за да ги принудят да си отидат. Същите източници твърдят, че гневът бил породен от факта, че депутатите от СИРИЗА не предложили никакво алтернативно решение на предложения инвестиционен проект.

В репортажа на местна телевизия жители се оплакаха, че конкретните депутати са от различни области на Крит и поискаха от тях “да не се намесват в плановете за развитие на Тимбаки”. “СИРИЗА казват “не” на всяко предсложение за инвестиции. Очевидно не искат да има никакво развитие в Гърция. Омръзна ни да ги слушаме да са против всичко, без да предлагат никакви алтернативни решения”, заявиха разбунтуваните критяни.

От своя страна депутатите твърдят, че създаването на пристанищния търговски център, за който интересът от страна на Китай е много голям, освен че ще навреди на околната среда, няма да подпомогне с нищо местната и гръцката икономика като цяло. Друг техен основен аргумент е, че то ще унищожи всяка производствена единица не само в Тимбаки, но и на целия остров.

Случаят предизвика остри коментари за позицията на основната опозиционна партия. В коментара си в protagon.gr депутатът от Демократичната левица Никос Бистис очертава по много точен начин парадоксалната “логика” на крайнолевите:

“Със сигурност не трябва да гледаме благосклонно на гражданите, които реагират по този начин срещу който и да е политик. Но в СИРИЗА трябва да закачат снимка от събитията във всички партийни канцеларии и всеки път, когато я виждат, да пишат по 50 пъти “каквото си посял, това ще събереш” и “паднах сам в дупката, която изкопах”. Защото им се случи точно това. И ще продължава да им се случва от тук нататък, ако не обявят веднъж завинаги позицията си спрямо насилието, независимо кой го проявява. Защото ако започнеш да го измерваш и определяш в зависимост от това кой е нападателят, неминуемо ще стигнеш до ситуации като тази в Тимбаки в ролята на жертва, защото вече си бил нападател. През изминалите три години техните политически протовници и най-вече депутатите на ПАСОК ня можеха да проведат политическа сбирка или да отидат в кафетерия или ресторант. Нападаха ги непрекъснато Негодуващи крайнолеви, Златнозорци и Объркани гърци. А представителите на СИРИЗА, в зависимост от мащаба и сериозността на нападенията или подкрепяха или най-често мълчаха. А когато бяха задължени от обстоятелствата да осъдят нападенията, винаги подчертаваха, че нападателите са били обладани от “справедлив гняв”. И така постепенно и неусетно за малко щяхме да се превърнем в джунгла, но гневът в Тимбаки промени посоката и сега не им се хаесва. Очевидно насилието на Златна зора срещу имигрантите също не им харесва, но когато го прилагаха рамо до рамо със Златна зора срещу общите им противници, които подкрепят меморандума или срещу демократичната държава в Кератеа, насилието беше не само поносимо, но и добре дошло. Когато СИРИЗА и юристите, които са с тях подкрепяха движението “Не плащам” и шофьорите натискаха радостно клаксона затова, че са си спестили пътната такса от 2,80 евро това се наричаше “ляво непокорство”. Сега, когато Златна зора е тази, която вдига бариерите и същите идиоти отново натискат клаксона, как се нарича това? Те толерираха беззаконието, кръстиха го “лява съпротива” и сега виждат как същите методи се прилагат или от крайнодесни, или от неконтролируеми субекти. (...) Играта срещу системата се връща като бумеранг и неонацистите се оказват по-подходящи играчи, защото по идеология са чисти антидемократи, докато СИРИЗА иска да намигне на “любовниците” на властта от доброто старо време, които запълниха редиците на партията след бягството от ПАСОК. Освен това, във връзка с инвестициите трябва да реши дали те са важни за регионите и и страната, както заяви един от депутатите в Тимбаки или са въпрос, който засяга само местните общества, както твърдят представителите на СИРИЗА в Скуриес. И в крайна сметка, изборът не може да зависи от съотношенията на местно ниво, защото колкото важно за страната е пристанището в Тимбаки, също толкова важен е добивът на злато в Халкидики”.