Когато творя не мисля за нищо друго. Толкова много ме поглъща процесът на търсене. Всеки път ми се струва, че съзнанието ми отпътува на някъде, че не е тук. Виждам много неща във фантазията си. В мобилния си телефон пазя безкрайно много снимки на неща, които съм видяла и са ме вдъхновили. Не всички използвам за работите си, но ги снимам.
Ако бях останала в Латвия може би нямаше да съм направила това, което направих тук. Не бих могла да кажа как би изглеждал животът ми или творчеството ми, ако бях останала там. Може би дори нямаше да съм направила нищо от това, което съм направила досега тук. Кой знае. Можеше и да нямах шанса да рисувам както сега. Мисля, че не можем да кажем какви биха били съдбите ни ако бяхме не в тази, а в друга държава. Ако можехме да знаем такива неща може би нямаше да правим и това, което правим. Може би щяхме да се опитваме да се предпазим чрез други избори. Това никой не го знае. Но Гърция със сигурност е една държава, в която сърцето ти се отваря...
Разликата между севера и юга е голяма. На север нещата са стандартни и се знаят. Като се каже, че в 20.00ч. ще се видим, това означава, че ще се видим точно в 20.00ч. Със сигурност няма да закъснеем. На юг нещата са по-спокойни. Хората са по-лежерни. Не се притесняват за такива дребни неща. На север сме по-формални в много отношения. С течение на времето виждам, че тук е по-добре. И тук има стрес, но той е различен от стреса на севера. Наш приятел от Америка веднъж ни попита: „Утре ще ходим ли на Акропола”? Отговорих му: „Ще видим.” А такъв отговор може да даде само един грък. Американецът се замисли и попита: „Какво означава това ще видим? Да или не?”. Така беше два дена. На третия каза: „Хора, казвайте ми да или не.” Обяснихме му, че в Гърция нещата са непредвидими. Днес отцепват центъра, утре ще има маратон, на третия ден ща има нещо друго. Постоянно нещо се случва . Факт е, че животът тук никога не е скучен. Човек не е като курдисана машинка да знае всеки ден какво точно го очаква. Че ще се събуди, ще отиде на работа, ще направи това или онова.
Тук се чувствам комфортно. Климатът играе важна роля. Защото като се събудиш сутрин и навсякъде е студ и мраз какво точно да си мислиш? Затваряш се в себе си. А това дава отражение не само върху теб, но и върху връзките ти с хората. Като се събудиш обаче в Гърция и видиш, че слънцето свети защо да нямаш добро настроение? Колко по-лесно хората тук започват разговор и колко по-топли са.
Имам толкова много мечти. Но всяко нещо с времето си. А това, което не става, то е за добро. Може би по-късно,в по-подходящ момент да стане.
Най-много ми липсват семейството ми и братята ми, които са в Латвия. Иначе тук с всичко съм свикнала. С това, че нещата с документите не са съвсем наред, с това, че хората закъсняват... Смятам, че когато човек реши да живее в дадена държава няма друг избор освен да се приспособи към системата.
А на всички гърци бих пожелала да са добре. Времената са трудни, стават големи промени. Ясно е, че когато човек има проблеми в ежедневието си не мисли за изкуство и няма да отиде на изложба. Дано всичко приключи по-скоро. Пожелавам на хората тук да намерят начин да се справят със ситуацията и нещата да се успокоят най-накрая.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
