Галерия

1

Животът в големите градове не е никак лесен. Според последните проучвания жителите на големите градски центрове всекидневно са подложени на големи изпитания. Дихателни и сърдечни проблеми, алергии, стрес, шумово и светлинно замърсяване и драматична липса на време за спортуване са само малко от елементите на нездравословния начин на живот в големия град.

Учените свързват редица заболявания с излагането на различните видове замърсяване. Сред тях са:

- кожните заболявания (дерматити, преждевременно застаряване и рак на кожата)

- заболявания на нервната система (стрес и неспокоен сън)

- заболявания на дихателната система (ринит, бронхит, астма, рак на белите дробове)

- заболявания на храносмилателната, отделителната и репродуктивната система.

Според проведено в Лондон изследване излагането на учениците на замърсяването, предизвикано от автомобилния трафик увеличава случаите на бронхиална астма от 15 до 30 на сто. Откритието се потвърждава от ред други изследвания, които показват пряката връзка между излагането на автомобилното замърсяване и пораженията на коронарните артерии на сърцето.

Показателен е фактът, че при хората, които не са пушили никога през живота си, но живеят в региони с високо атмосферно замърсяване рискът да се разболеят от рак на белия дроб е с около 20 на сто по-висок в сравнение с онези, които живеят в по-чиста атмосфера.

Според други изследвания атмосферното замърсяване е виновно и за появата на главобол. Основните причинители на заболяването са озонът, въглеродният окис и малките частици, които се отделят във въздуха от ауспусите на бензиновите и газовите двигатели.

Вредно е и светлинното замърсяване, също характерно за големите градове. Прекаленото количество светлина причинява замъгляване и намаляване на зрението и е чест причинител на главобол и безсъние. Освен това е виновник за голям процент от пътно-транспортните произшествия.

Но най-големият проблем за жителите на градовете е ритъмът на живот и неговите последици върху психическото им здраве. Различни изследвания доказват, че рискът да заболеят от стрес и поведенчески отклонения е по-висок за хората, които са родени и израснали в градовете.

Според канадски изследователи рискът да изразят стресови реакции и разстройства е с 21 на сто по-висок. 39 на сто е по-голяма вероятността да проявят рязка промяна в настроенията и почти двойно по-висока е опасността да развият шизофрения в сравнение с хората, които не живеят в градовете.

За да изследват тази група заболявания германски изследователи подложили на преглед с ядрено-магнитен резонанс напълно здрави доброволци – жители на градски и земеделски райони.

Те открили, че при хората, които живеели в града стресът се отразявал по-лесно на амигдалата на мозъка – част от системата, която регулира емоциите.

По подобен начин се влияе сингуларната кора, която участва в регулирането на отрицателните настроения и стреса. Други изследвания свързват повишените случаи на шизофрения и психични разстройства в градовете със социалната изолация, липсата на подкрепа, връзки с други хора и групов дух.

“Неприятелската” атмосфера на градската среда е много по-опасна за децата, възрастните и хората със специални нужди. Тя обаче не вирее задължително в ниските социално-икономически условия. Жителите на бедните квартали в големите градове обикновено са по-човешки и приятелски настроени, отколкото в средните по доходи. Там се е изгубил съседският дух, отношенията между хората и социалните контакти. Тази липса е особено осезаема в големите жилищни комплекси, които са характерни за повечето от съвременните градове.

Липсата на градини, големи площади и паркове и булеварди с дървета по тротоарите натоварва атмосферното замърсяване и засилва ефекта на затопляне в градовете. В същото време действа негативно на социални и психически комфорт на жителите. В област Атика обществените зелени площи заемат само 1,5 – 2,5 на сто от общото пространство. Гъстото строителство в пренаселените съвременни градове повишава психопатологията на жителите, негативното социално поведение и престъпността.

Когато са налице и други утежняващи условия, като бедност и лоши условия на живот негативните последствия на пренаселеността стават още по-силни.