И в зоологическата градина да дадете на едно шимпанзе банан и знаме, то ще го вдигне”, бяха думите на лидера на Златна зора Никос Михалолиакос за 18-годишния Янис Адетокунбо, който бе избран в драфта на NBA. Коментарът на председателя на естремно дясната партия бе направен във връзка с това, че Янис и брат му Танасис вдигнаха гръцкия национален флаг, когато името му бе обявено в списъка на новите баскетболисти в американската баскетболна асоциация, които получиха шанса да се докажат през новия сезон.

Коментарът бе направен в телевизионно предаване, където участниците обсъждаха факта, че Янис Адетокунбо и родителите му бяха официални гости на гръцкия премиер в резиденцията Максиму. Андонис Самарас поздрави младия баскетболист за успеха и му благодари, че е развял гръцкото знаме.

Родителите на Янис са от Нигерия, но той и четиримата му братя са родени и израснали в Гърция. Въпреки това, до съвсем скоро те нямаха никакво гражданство и едва ли щяха да получат след отмяната на закона по-рано тази година. Въпреки това двамата баскетболисти станаха гръцки граждани съвсем наскоро именно за да могат да заминат за САЩ с оглед на участието на Янис в елитната селекция на младите надежди в американския баскетбол. Той успя да се класира на 15 място и ще играе в отбора Милуоки Бъкс.

Обидата за Янис бе втората поред от страна на Златна зора срещу баскетболист от националния отбор на Гърция. Преди година ксенофобите бяха заявили, че не смятат Софоклис Схорцианитис за грък, заради цвета на кожата му. Бащата на играча от Панатинайкос е грък, а майка му – от Камерун.

“Не аз, а Бог прави разделение между хората. Знаете ли колко други като него от Конго и Нигерия се намират в Гърция и не играят баскетбол? Гърците не са били черни”, заяви Михалолиакос и отрече, че е нарекъл Янис Адетокунбо “маймуна”.  

В същото време гръцкият филиал на Върховния комисариат на ООН за бежанците приветства откриването на нова служба, която приема и обработва молбите на бежанците за придобиване на статут на бежанци. „Очаквахме това в продължение на години. Радващо е, че най-после бе учредена служба с цивилен персонал и намесата на полицията в цялата процедура намалява”, заяви председателят на мисията Георгиос Царбопулос.

Той и сътрудниците му призоваха гръцкото правителство да учреди възможно най-скоро останалите 11 служби в други гръцки градове с голяма концентрация на имигранти. Един от много важните въпроси, с които се очаква да се заеме службата е разглеждането на молбите „за поемане на отговорността по регламента Дъблин 2”. Това са случаите на имигранти, които се намират в Гърция и имат много близки роднини в други европейски държави. При позитивен край на процедурата молбите за получаване на статут на бежанци ще се обработват от съответните служби в конкретните държави.

От мисията заявиха, че мярката за задържане на имигранти в центрове до задействането на процедурата за екстрадиция е проблемна. „Освен, че в някои случаи се нарушават основни човешки права, като проблемите, които може да има един болен човек, сред задържаните има хора, които не би следвало да бъдат върнати в страните си по различни причини. Процентът на екстрадираните е малък и на практика хората се задържат в центровете, без в крайна сметка да се осъществява крайната цел”.

Според активистите нуждата от създаване на центрове за пръв прием на входните пунктове на Гърция е повече от голяма. „Там трябва да се установяват данните, възрастта и други неща, свързани с всеки имигрант, за да може всеки да бъде препратен според случая. Така ще може да бъде осигурена резултатна защита на категории имигранти като непридружаваните деца”. Те поискаха също увеличаване на броя на местата и свързване на процедурата по даване на статут на бежанци с центровете за пръв прием.

Според Георгиос Царбопулос липсата на такива центрове по островите в североизточната част на Егейско море и най-вече в Лесбос прави ситуацията много сложна както за имигрантите, така и за местните жители и това крие риск за поява на ксенофобски и расистки настроения, каквито до момента не са били регистрирани. „Същото важи и за област Еврос и сухопътната граница с Турция, но в по-малка степен. След построяването на оградата там мигрантските потоци се отправиха отново към островите, където единствените държавни служби, които се занимават с проблема са полицията и бреговата охрана. Няма никаква инфраструктура, дори някакъв навес, където хората да се скрият от жаркото слънце или дъжда. За прехраната на имигрантите се грижат жителите и Църквата.

Процедурата за грижите към непридружаваните деца също не е достатъчна, посочиха от гръцкия филиал на Върховния комисариат на ООН за бежанците. „Инфраструктурата в центровете, където се изпращат не е добра, в резултат на което много деца ги напускат. Необходимо е близо до тях да бъдат построени училища и да бъде създаден регистър за цялата страна, за да може да им се осигури по-резултатна защита”.