Галерия

1

Злато и други редки метали като антимон и то в изненадващи количества откриха група учени в морето до Санторини. Металите изтичат от подводния вулкан Колумбо, който се намира на североизток от острова.

Членовете на групата - изследователи от Атинския университет и Гръцкия център за морски изследвания проучили морското дъно на дълбочина от 500 метра. Там установили, че в геотермичното поле на Колумбо текат редки явления, каквито не са били наблюдавани никога досега.

Според ръководителя на групата, професор по проучване на залежите от полезни изкопаеми Стефанос Килиас, в магмената камера на подводния вулкан, която се простира на дълбочина от пет километра в земната кора, текат впечатлителни природни процеси. В резултат се образуват елементи като злато, антимон, талий, сребро, арсен, живак, цинк и въглероден двуокис в невиждани до този момент количества. В същото време учените са открили микроорганизми, които реагират по необичаен начин и изглежда, че играят важна роля в образуването на металите и минералите.

“Вулканът прилича на фуния, чиято най-дълбока точка се намира на 504 метра. По втвърдената лава на дъното му има пукнатини, от които се освобождава въглероден двуокис (в процент 99 на сто), както и някои други образувания, наречени хидротермални комини. Те съдържат метали като злато, антимон, сребро и талий”, заяви пред вестик Та неа преподавателката по геоложка океанография Параскеви Номику.

Тези комини имат формата на скалисти хълмове и са осеяни с дупки. Заслужава да се отбележи, че нямат аналози в калдерата на Санторини. Те се намират в североизточната част на дъното на вулкана и най-високият сред тях се издига на пет метра. Най-широкият е с диаметър от 1,5 метра.

Учените са знаели за наличието на комините още от 2006, но не и на елементите, от които са съставени. През 2011 и 2012 членовете на гръцката изследователска група начело с Параскеви Номику, които участвали в океанографската изследователска експедиция на американския университет в Роуд Айланд събрали скални проби с помощта на подводен робот. Освен това успели да съберат мехурчета от газовете, които се отделяли от пукнатините на дъното, както и проби от топла вода.

Първоначално учените били силно впечатлени от факта, че десет метра над дъното на вулкана нямало никакви признаци на живот. Нито малки риби, нито дълбоководни скариди. Намерили само една ярко оранжева на цвят и странна микробна екосистема, смесена с безформени метални окисления, разпръсната навсякъде. През този материал преминавали мехурчета от пукнатините, за които впоследствие се оказало, че съдържат само въглероден диоксид и на практика превръщат дъното на Колумбо в токсично езеро.

Учените подложили пробите от комините на комплексен анализ с помощта на различни методи и апарати в Атинския университет и някои специализирани лаборатории в чужбина. Целта им била да установят химическият им състав – първичните, вторичните и микроелементите, които съдържат.

Резултатите от изследванията показали, че под вулкана съществува залеж от различни метали в зародишен стадий.

“Анализът ни доказа наличие на злато. Максималната измерена стойност бе 32 грама на тон, а средната е 9-10 грама на тон. Максималната концентрация на сребро в пробата бе 1 910 грама на тон. Още по-впечатлителна бе концентрацията на антимон, този стратегически важен метал. Открихме максимална концентрация от 22 400 грама на тон, което повече от 2,2 на сто от теглото. Много е вероятно подобно количество да не е било регистрирано никова досега в международната научна литература”, заяви ръководителят на групата.

Образуването на откритието започнало със земетресения и смърт. През 1649 в района на Санторини започват последователни земетресения, без никой по онова време да може да си представи какво се случва на морското дъно на разстояние от 7 километра североизточно от острова. Земетресенията “построили” местото постепенно, а след последвалия година по-късно силен трус (на 14 септември 1650) морето започнало да променя цвета си. Водата станала зелена и се появил газ, който изтребил всяка жива твар в тази част на морето. Това бил въглероден диоксид, получен от разтопената магма в земната кора. Той се освобождавал в тази форма от пукнатините на дъното. На 27 септември същата година лавата изскочила от морето и придала на вулкана днешната му форма.

Геолозите твърдят, че геодинамичните процеси в тази част на центъра на Егейско море са уникални. Потъването на Африканската под Европейската плоча до остров Крит образувало в региона на Санторини две магмени камери – една под прочутата калдера на острова и друга под вулкана Колумбо. От неговата магма се отделят споменатите вече количества метали.

Изследването на групата, в която участват гръцки и чуждестранни изследователи бе публикувано в списание Nature: “New sights into hydrothermal vent processes in the unique shallow-submarine arc-volcano, Kolumbo (Santorini), Greece”.