Симона Пенева
Лекари, страдащи от различни заболявания и учени се събраха на третата общогръцка конференция на пациентите и поискаха незабавниреформи в системата на здравеопазване.
„Неосигурените пациенти нямат достъп до болниците, дори не могат да си направят изследвания. Поради липса на пари, не могат да си позволят да посетят частна клиника, в резултат на което живеят със симптоми на заболяване много време и развиват сериозни болести. Има дори случаи на ракови заболявания и диабет”, това съобщи Йоргос Вихас, кардиолог и ръководител на гръцката столична социална клиника. След като развият тези болести, пациентите се отправят точно към тази клиника, защото предлага безплатна първична здравна помощ и лечение с медикаменти на всички неосигурени, социално слаби и безработни пациенти. За тях се грижат лекари доброволци. Заради закъснелите посещения в лекарския кабинет, при тези пациенти се забелязват до 60% усложнения, като пълно ослепяване, мозъчен и сърдечен удар. „Отначало те се стремят да спестяват пари, но след тези усложнения са нужни още повече средства. Заключението е, че с покриването на разходите на неосигурените пациенти, обществото не губи пари, а спестява, понеже не се стига до тези усложнения”, твърди кардиологът Йоргос Вихас, който също е доброволец в социалната клиника.
Още един проблем са разходите при спешите случаи. Според него, почти всички болници взимат пари от пациентите по спешост, въпреки че това не трябва да е така. За тези които не платят, сумата се начислява на данъчната сметка. С новия законопроект неосигурените ще имат право да посетят лекар, както и да получат лекарства, но не и да си направят диагностика, чиято роля е основна. Социалната клиника издава около 60 нови здравни карти всеки месец.
Михалис Рудзакис е един от пациентите със сърдечно заболяване. Той се е запознал отблизо със системата на здравеопазване за неосигурените и сподели преживяното с участващите. На 18 август 2013 претърпява остър инфаркт и е откаран по спешност в болницата „Генимата”. Понеже през последните години е неосигурен, заради невъзможността му да изплати осигурителните си вноски, след престоя му, продължил една седмица, 63-годишият мъж получава сметка от 4757, 50 евро. Въпреки, че през месец май 2014 министърът на здравеопазваето Адонис Георгиадис, обявява, че неосигурените ще се хоспитализират в държавните болници безплатно, при условие, че имат направление от лекар от Първа Национална Здравна Мрежа и специална тричленна медицинска комисия, след няколко дни дългът на пациента се прехвърля на данъчната му сметка. Лекарствата му, чиято цена достига 250-270 евро месечно, се осигуряват от социалната клиника, независимо от факта, че те също са били обявени за безплатни от Макис Воридис, текущият министър на здравеопазването.
Според президента на Съюза на страдащите от кистозни фибрози Ангелики Префтици в гръцкото здравеопазване липсва модерно технологично оборудване, особено в провинцията, правилно планиране на мрежата на основното здравеопазване, полагане на грижи за себе си, домашна терапия и най-вече участие на пациентите във взимането на решения. Към това трябва да се прибавят и постоянните законодателни изменения, липсата на персонал, инфраструктура и пари, липсата на личен лекар, лошото планиране на мрежата на здравните центрове и прекаленото развите на частния сектор.
„В Европа има 185 милиона възрастни хора над 65 години. Това значи остаряване на населението. Също така, има увеличаване на хроничните заболявания”, твърди Христина Папаниколау, главен секретар на Министерството на здравеопазването. Тя допъли, че в момента не е възможно покриването на разходите на неосигурените, както и на скъпите терапии. Това, според нея се дължи на факта, че всеки един пациент избира прототипите лекарства, които са доста по-скъпи и са 80% от лекарствата в Гърция. Страната разполага с 2 милиарда за разходи за лекарства. Един от участващите се обърна към генералния секретар и каза, че „докато миистерството на здравеопазваето не намери решение, пациентите ще продължават да страдат и да плащат всичките си изследвания и лекарства сами.”
Пациентите с трайни увреждания искат процентът на инвалидност, при който разходите за лечение се покриват напълно от държавата да падне на 67% , а не както сега е 80% и да е доживотен. Таблицата за инвалидност, която те предлагат е следната: лека форма на инвалидност - до 20%, средна - до 40-50% и сериозна от 50 до 67%.
Йоанна Алисандрату, президент на Съюза на пациентите с белодробна хипертония заяви, че това заболяване се открива чак в третия стадий при голям процент от хората, а то има само четири стадия. При четвъртия е нужна трансплантация. „Белодробното налягане на един здрав човек е 15%, а след четиричасов маратон, 30%. Моето беше 100%, когато открих заболяването, а сега е 86%.” В момента, процентът на инвалидност, който са й определили е по-нисък от 67% и разходите й не се покриват. Според нея при тази болест, комисията често определя процента в зависимост от годините на пациента, професията му и дори външния вид. Те обаче не са сериозни критерии за състоянието на болния, а твърде повърхностни. „Само за осем часа без лекарства пациент с такава болест може да умре”, казва Йоаа Алисандрату. А какво правиш, ако нямаш достатъчно пари за тези лекарства? Този въпрос остава без отговор, товар на плещите на страдащите от белодрбона хипертония.