Галерия

1

Ден след нападението срещу френския сатиричен вестник „Шарли ебдо” Атина и Солун се включват във веригата от митинги, които организират граждани в цяла Европа с лозунга „Je suis Charlie” ( „Аз съм Шарли”) като част от обявения във Франция траур за жертвите.

Демонстрациите ще се проведат от 17:00 в Атина (ул. "Сина" 31) и 17:30 в Солун (ул. "Леофорос страту" 2А) пред сградите на филиалите на Френския институт. Мотото им ще бъде, че европейските граждани винаги ще се противопоставят на нападенията срещу свободата на словото – една от основните европейски ценности.

Новината за нападението бе съобщена по гръцките медии с драматични заглавия: „Скръб за терористичното нападение в Париж”, „Кръв и терор от джихадисти в Париж”, „Четирима значими френски карикатуристи – Wolinski, Charb, Cabu, Tignous убити от патроните на терористите”.

„Целят се в европейските свободи”, пише Ксения Куналаки в днешния брой на всекидневника Катимерини. Вестник Етнос представя портретите на четиримата убити карикатуристи и пише: „С перата си се бореха срещу властолюбието и липсата на толерантност”.

Продължават реакциите и в социалните мрежи.

„Шокирана съм. Сатирата е възнаграждение и в същото време мекото подкоремие на отвореното общество и на всяка демократична държава. Сатирата е това, което ни прави горди, че живеем  в Запада, но и най-слабата му брънка, понеже виси на тънката нишка на толерантността. А тя дори и на Запад е едно благо, което се печели всеки път отначало, ден след ден. Ако изчезне сатирата, заедно с нея ще се изгуби и западният начин. Ударът ще бъде нанесен с хирургическа точност. Те не искат просто да ни изплашат. Екстремистите искат да не съществуваме, искат дори да престанем да дишаме”, написа в социалната мрежа Facebook водещ експерт по политическа комуникация.

В отговор на възбудилите се антимюсюлмански настроения друг потребител написа: „Да уточним нещо: Тук говорим за нацисти, които са и мюсюлмани. Не за мюсюлмани, които са и нацисти. Който не е в състояние да разбере разликата между двете е заплашен да стане като тях”.

Не липсваха и „идеологически” анализи в чисто гръцки стил, според които за всичко е виновен „империализмът на Запада, който с интервенциите си в Близкия изток възпламени екстремизма”. Те също не останаха без отговор: „Чета лесния и „очевиден”  гръцки прогресивен  анализ, че неравенствата на капитализма маргинализират хората и в конкретния случай мюсюлманите. Другият, по-„стратегически” анализ пък гласи, че сега Западът плаща за намесата си в Ирак, Афганистан и ограбването на ресурсите на Близкия изток. Съжалявам, но тези неща се случваха и преди глобализацията. Ако нещо се е променило в света, това е интензивността на комуникацията и възможностите, които предоставя. Преди 15 години джихадът не можеше да стане тренд сред младите мюсюлмани в Европа. В днешния взаимосвързан свят идеите и тенденциите се превръщат в огромна сила и се разпространяват с огромна интензивност. Някой ще каже, че ако французите от алжирски произход бяха богати нямаше да организират казапницата. Моля ви се. Проблемът не е финансов, а преди всичко цивилизационен. Просто сега глобалното село го носи пред вратата ни. Какво е решението. Няма такова”, пише известен журналист в профила си в социална мрежа.

Друг потребител обаче е оптимист: „Достоевски споменава някъде една чудесна руска поговорка. Тя гласи, че червеят ще умре в ябълката. Тогава ябълката е била Русия. Смятам, че днес тя е западната цивилизация и отвореното общество”.