Според проф. Спиракос, «би било голяма стъпка поставянето на измервателни уреди на гръцките паметници, което да стане в някакъв йерархичен ред. Тъй като средствата са ограничени поради икономическите условия, желателно е да се намерят пари, които да бъдат използвани за проследяването на паметници в някакъв ред, като се дава предимство на тези, които се посещават от много хора, тъй като там има опасност и за посетителите». Специалистът добавя също така, че «е важно един паметник да се следи непрекъснато във времето, както например се следят мостовете, защото всичко остарява. В Гърция е известно, че изоставаме по отношение на контрола на паметниците, но и като цяло на строежите. Може някога да са били поставени датчици за проследяване на някои инфраструктурни обекти, но въпросът е дали те функционират все още или вече са забравени».
Както подчертава проф. Спиракос, «в Гърция антисеизмичната защита на паметниците е недостатъчна. А контролът, особено на тези от тях, които посрещат посетители, е въпрос с неотложен приоритет. Необходим е и регламент за контрола и ремонтите на каменните зидани постройки, каквито са много паметници, така че в бъдеще всяка намеса да се извършва по-ефективно и научно обосновано».
От друга страна, както посочва професорът, «лабораторните експерименти са показали изключителното поведение при земетресения на древногръцките колони. Древните са разработили и прилагали, донякъде интуитивно, принципи, доказали се във времето. Много от техните принципи използваме и днес».
Що се отнася до издръжливостта на сградите изобщо при едно бъдещо земетресение, както отбелязва проф. Спиракос, «лошото е, че на много места в Гърция властите „дремят“, тъй като през последните години не са ставали големи земетресения. Както обаче е показал опитът, има проблем главно там, където не очакват да стане земетресение, защото сградите евентуално не са подготвени както трябва. Всеки частник знае малко или много дали жилището му е построено правилно, ако е старо, или дали е правил свои промени по него. Всички познаваме дома си и трябва да вземем необходимите мерки».
Тук специалистът посочва примера с Япония, където съществува друг манталитет, и където всеки собственик е длъжен да ремонтира дома си и да го направи като нов след 50 години ползване. Сгради като хотели и др. се включват в категории в зависимост от оценката, която получават на базата на поведението им при земетресения.
«В Атина, и изобщо в Гърция няма смисъл да казваме, че сградите са като цяло в добро състояние. Ако при едно земетресение загинат няколко човека, за какво ни е това общо добро състояние? Това, което има значение, е, че сградите, в които се събират голям брой хора, като например училища, църкви, стадиони, нощни клубове, кина, театри и др., трябва да бъдат проверени непременно. Както на едно заведение се издава здравно разрешително, така трябва да се изисква и удостоверение, че отговаря на определени антисеизмични стандарти», завършва проф. Спиракос.