Галерия

1

„Паметниците и други исторически обекти в Гърция се нуждаят от по-добра антисеизмична защита“, отбелязва директорът на Лабораторията за антисеизмична технология и преподавател във Факултета по строително инженерство на Националния политехнически университет Мецовио (НПУМ) Константинос Спиракос в интервю за Атинската телеграфна агенция.

Новата интердисциплинарна научно-изследователска програма «Талис-НПУМ SEISMO», под ръководството на професор Спиракос, в която участват строителни инженери, архитекти, химически инженери, топографи, техници геолози и археолози, има за цел именно разработването на цялостна методология за оценка на сеизмичното поведение на гръцките паметници, за да може впоследствие да се извършат обосновано подходящите дейности, в зависимост и от сеизмичността на всеки район.

Подобни проучвания се извършват за два емблематични паметника в Атина – Храма на Хефест (5 в. пр. н.е.) и храма на манастира в Кесариани (11-12 в.), където ще бъде изградена система за мониторинг с 6 измервателни уреда, записващи сеизмичните трусове (първоначално ще бъде избран единият паметник).

Изследователският проект на стойност 600 000 евро отчита състоянието на един паметник и различните увреждания, получени вследствие на земетресения в течение на времето. Впоследствие Лабораторията на Политехническия университет извършва експерименти с макети на паметници, за да провери техните реакции при едно евентуално бъдещо земетресение, с цел да предложи начини за подобряване на антисеизмичното им поведение.

Според проф. Спиракос, за първи път се извършва подобно цялостно изследване, особено за Храма на Хефест, най-добре запазения паметник, като основната цел е да бъде подобрено поведението на паметниците във времето.

В Гърция, въпреки че според проф. Спиракос, почти половината от сградите (48%) са направени от камък, все още няма регламент за проверките и ремонтите на зидани постройки, който правилник да бъде прилаган от инженерите след повреди, предизвикани от земетресения, независимо дали става въпрос за каменна къща или паметник. Затова знанията, получени от новата изследователска програма, ще спомогнат за узряването на условията и създаването на такъв регламент.

«Намесата в един паметник трябва да бъде много внимателна, но е необходимо поне да можем да следим паметниците чрез поставянето на измервателни уреди», посочва проф. Спиракос, и добавя, че чрез трите дейности – анализ на паметниците, експерименти с макети в лабораторията и поставянето на измервателни уреди, може да бъде съхранено културното наследство.

Преди тази нова програма от Политехническия университет Мецовио са поставяли подобни уреди на два други паметника – Манастира „Св. Лука“ и Манастира „Дафни“, за да следят за евентуални поражения от земетресения, преминаване на тежки моторни превозни средства, пукнатини и др. «До момента няма нищо тревожно», казва проф. Спиракос.

Целта е тази методология за сеизмичен мониторинг да се използва в бъдеще и за други паметници. «При положение, че поставянето на измервателните уреди не създава проблем за паметника, археолозите нямат нищо против. За съжаление осъществяването на такива задълбочени проучвания не се случва често. Подобни изследвания са малко не само в Гърция, но и в световен мащаб», коментира специалистът.

Сеизмична изолация и при гръцките паметници

Освен това за първи път на гръцки паметници ще бъде изпробвана експериментално технологията на сеизмичната изолация, приложена вече в Музея на Акропола, така че земетресението да се изолира в земята и да не се предава на сградата. Ще бъде изграден един макет на паметник със сеизмична изолация, който ще бъде подложен на земетресение в лабораторията на Политехническия университет.

«Ще бъде проучена възможността в бъдеще да изолираме сеизмично историческите постройки», посочва проф. Спиракос. На практика това означава под паметника да бъде изкопано подземие, в което да бъдат поставени специалните сеизмични изолатори, върху които ще „кацне“ паметникът.

«Желателно е да се поставят измервателни уреди за проследяване на земетресения на колкото може повече паметници в Гърция. В Италия и в други държави тази практика вече е доста развита».

Разходите за един паметник са от порядъка на 50 000 до 150 000 евро, в зависимост от желания брой измервателни уреди и обема на данните, които трябва да бъдат събирани. «Сумата не е огромна, а ползата е изключителна», посочва специалистът.

Проф. Спиракос подчертава, че «множество древни паметници, като например Акрополът, имат много добро сеизмично поведение и са го показали във времето. Когато един паметник е издържал във времето, това е или защото не е преживявал много силно земетресение, или защото е много издръжлив. В бъдеще обаче може да има по-мощни земетресения. Никой не може да изключи тази вероятност на 100%, в зависимост от разломите във всеки регион. Ако една сграда, нова или историческа, е издържала до сега, това не означава задължително, че ще издържи и в бъдеще. Искаме да помогнем на историческите сгради да издържат на едно евентуално силно земетресение в бъдещето».