Галерия

1

В свое проучване от 2012 Янис Панусис написа, че днес бедният човек – това не е богат човек с по-малко пари, а един „друг човек”. По този начин бившият министър иска да покаже радикалните обрати, които донесе кризата, както и промяната  на производителния модел в Гърция.

Едно скорошно проучване на Националния център за социални изследвания показва, че 6 години след началото на дълбоката рецесия градската бедност се разширява и задълбочава, за разлика от провинцията, където  хората се справят по-добре заради „нетипичните социални институции”. През 2014, отбелязва изследването, около 1,2 милиона жители, живеещи в градски или полуградски центрове са се определили  като бедни. В същото време, в земеделските райони бедните са били 1,1 милиона души. В сравнение с 2008 градските бедни са се увеличили, докато в провинцията те са намалели. През 2008 в градските центрове 600 000 души са декларирали, че са бедни, а през 2012 те вече надминават 1 милион.

Проблемът с мигрантите

„Градската бедност засяга хората на местно ниво. Същевременно, върху нея влияят динамично най-големите социални феномени, каквото е настаняването на мигранти и бежанци в градски квартали, които от своя страна са напускани от местните жители”, подчертава Дионисис Балурдос, директор на проучванията на Националния център за социални изследвания. Изследването набляга на проблема с мигрантите защото той засяга повече от всичко друго икономиката както в самата Гърция, така и в международен план.

„Структурните икономически промени намалиха конкурентоспособността на градските центрове в промишлените сектори, в които намират работа бедните и мигрантите. Така търсенето на работна ръка намаля катастрофално. Във всички развити икономики пазарът на труда се концентрира около „прекрасни работни места или ужасни работни места”. Процентът на работните места в междинното ниво намалява, докато тези две категории се увеличават. Това общо заключение важи за почти всички развити икономики, независимо от характеристиките им”.

В проучването се подчертава, че „в основата на градската бедност е недостатъчно квалифицираната работна ръка с намалена производителност и неспособност да се конкурира с тази в развиващите се отрасли, които предлагат и добри заплати. Кризата може и да не е предизвикала, но задълбочи процеса на обедняване, който вече беше започнал. А неконкурентоспособността маргинализира големи групи работници”.

Според данните на изследването, рискът от бедност в селските райони все пак остава на исторически нива от 27%. В градските и полуградските райони той се е повишил от 14% през 2008 до 19% през 2014. „Първенството” по този показател държат островите в Егейско море, Северна и Централна Гърция.