Галерия

1

Николаос Цитиридис е роден в Атина, но е израснал в София. Обича годеницата си, приятелите си, децата и България. Осъществил е мечтата си да стане журналист и в момента работи в бързо разрастващата се онлайн медия OFFNews.bg. Едно откровено интервю за медии, избори, зависимости и журналистическа етика. Едва на 21 години, той е журналист с обещаващо бъдеще, който вече е награден с приза "Млад журналист" в годишната награда "Валя Крушкина - журналистика за хората".

Какво означава за теб да си журналист?

Да бъдеш журналист е една изключително отговорна мисия, с която всеки човек може да се нагърби, мисия, която се извършва пред обществото. Когато направиш грешна стъпка и я направиш нарочно, ти се превръщаш в човек като онези лекари, които вземат пари, за да предписват определени лекарства, като онези полицаи, които вземат рушвети. Всяка обществена позиция, каквато е да бъдеш журналист, лекар, полицай, учител, се възприема негативно, тъй като доверието в тези професии е ерозирало и хората смятат, че те представят гледна точка, която не е тяхната. За журналистите постоянно се казва, че лъжат, нали така? Според не малка част от обществото медиите представят една единствена гледна точка, платена гледна точка.

Журналистиката е една обществена професия, която е изключително важна за едно свободно общество, едно демократично общество. Когато хората са свободни са свободни и медиите. Виждаме как е в България, медиите не са свободни, не е свободно и обществото.

Колко часа на ден работиш и справяш ли се с променящият се и непредвидим ритъм на професията?

Споделям мисълта, че журналистиката не е професия, а начин на живот. Журналистиката не е професия, при която стоиш на бюро, която вършиш машинално, не е административна работа. Всеки ден започва по различен начин и завършва по абсолютно неочакван начин. Това е хубавото на тази професия, че е толкова различна, че сякаш всеки ден започваш нова работа. Ние живеем в бързо време, в една нова ера, това е професия за хора, които мислят бързо. За мен това е уникална професия!

Важното в професията са фактите. Аз представям фактите, а оттам читателят е свободен сам да си извади изводите. За да се оформи свободно общество, всеки трябва да има собствено мнение, а не всеки да приема чуждото мнение.

Какво ти е мнението за балканския медиен манталитет?

На Балканите имаме особен манталитет. Специално медиите - всички търсят келепир, както  го e описал Алеко Константинов. Има медии, които се създават само за да искат рекет, за да не пускат определени материали. Има медиен рекет в България. Съществува и политически рекет над медии. Това е един отвратителен порочен кръг, от който не можем да се измъкнем. Има медии, вестници, за които се знае, че са политически обвързани и те продължават да се четат. Под „политически обвързани” имам предвид, че собственикът  им е депутат. За мен е необяснимо, след като толкова се изписа и се изговори, защо хората продължават да се информират от пристрастни и зависими медии.

Защо хората, след като знаят, че дадена медия не е независима, продължават да се информират от нея?

Първото нещо е, че не им пука. Хората могат да знаят много неща, но не правят нищо по въпроса. Никой не иска да стане, да се вдигне и да направи нещо, за да промени положението в което живее. Същото е положението и с изборите – хората казват, че не живеят добре, но продължават да гласуват за едни и същи партии.

Какъв е изходът от това пасивно недоволство, в което живеем?

Все повече млади хора правят своя избор и изходът са го намерили -  той е на терминал две…

Това ли е единствено възможният изход?

Когато излезеш извън България, виждаш, че нещата могат да бъдат коренно различни. Пак пример с гласуването – когато в цивилизования свят се гласува, резултатите са истински, не се подлагат под съмнение. Докато в България абсолютно всеки път има сигнали за купуване на гласове и никой нищо не прави. Нямаме прокуратура, нямаме съд, които да си вършат ефективно работата. Прокуратурата работи по сигнали на медии. Прокуратурата работи само, ако нещо се случи и бъде показано по телевизията. Защо никой не си върши работата? Но това е и следствие, че този, който може да гласува по съвест го мързи. Масово хората са изпаднали в едно безвремие, в състояние на мързел, който граничи с апатия, мислят само за себе си, ама на дребно, всекидневно ниво.

А каква е ролята на медиите за да променят тази апатия? Въобще могат ли да влязат в тази роля и да дадат тласък за промяна?

Аз мисля, че в момента го правят. Има много разследвания, които показват хората, които купуват гласове. Не зная какво повече медиите могат да направят. На всички избори има поне по няколко големи разследвания. Медиите няма как да тръгнат по вратите на хората и да ги карат да протестират или пък да си защитават гражданските права, да гласуват. Медиите могат да покажат безпристрастно фактите. Хората не искат да изпълняват своя граждански дълг. Закърнели сме по отношение на ужаса и подлостта, до степен да подминем паднал на улицата човек, какво остава за гражданското самосъзнание?! Тоя мозък не иска да мисли извън кутията, ние сме като кокошки в тибеширен кръг и не смеем да излезем извън него.

Стигнали ли сме до момента, в който статуквото да се възпроизвежда?

За мен най-големият проблем, в настоящето и в близкото ни бъдеще, е липсата на адекватно образование. Моето мнение е, че образованието в България към момента е най-ненужното нещо, което може да съществува. Работи по-зле от системата на здравеопазването, от прокуратурата, от полицията. В България образование няма. Най-добрите ми приятели са учители и те го знаят. Има добри учители, но те са самотни птици. Положението е стигнало дотам, че на матурите се преписва масово, че има списъци с ученици, за да се получават субсидии и заплати, а в клас няма нито един ученик. Адекватното образование трябва да учи хората как да мислят, а не какво да мислят. Колкото повече образовани хора има, толкова повече мислещи ще има. Образованието трябва да е с практична насоченост. Прекалено е далеч от реалността. Добре, че има интернет и информация, за да не са всички коне с капаци.

Иззеха ли функцията на традиционните медии социалните мрежи?

Зависи от медиите. На медиите, които чуват гласа и проблемите на хората от улицата, социалните мрежи помогнаха. По този начин една млада медия може бързо да създаде общност от хора. На медиите и личностите, които не обичат да чуват истината, не им помогнаха, дори им навредиха. Не казвам, че социалните мрежи са България, но взаимодействието с читателите в тях е много голям плюс.

А има ли го и обратния ефект, доверието на читателите във всичко споделено в социалните мрежи, да дава възможност хората лесно да бъдат манипулирани?

Последният пример, който се сещам е за заиграване с расистката карта, примерно заглавие от рода „50 цигани пребиха майка в Борисовата градина”. Това разпалва много страсти преди хората да се усетят, че информацията е лъжлива.

В тази връзка, висока ли е читателската ни култура?

Българският интернет потребител е с изключително слаба читателска култура. Той не знае как да събере информация, къде да я открие. Хората са се научили да „лайкват” различни заглавия, особено ако са написани с главни букви, по скандален начин. Коментират ги, палят се, а не проверяват дали това, което коментират е истина. Не са се научили да подбират източниците си на информация и да отсяват информацията. Това е все едно да си на шведска маса, да си сипеш от всичко в чинията и накрая се получава турлю гювеч. Друга мисъл, която много харесвам в тая насока е, че да се информираш от интернет е като да пиеш вода от пожарен кран. Това съм си го поставил на бюрото, за да внимавам с това, което пиша. А читателите трябва да внимават с това, което четат, да търсят достоверни източници, медии, които са се доказали с времето, че са независими.

Проблемът с безкритичното мислене е, че когато читателят попадне на няколко новини за едно и също събитие, приема най-радикалната от тях, с най-много кръв, без проверени източници. Направил съм си експеримент с мои приятели дали осъзнават, че когато се цитира дадена информация, трябва да се посочва източник. На хората не им прави никакво впечатление дали подобна информация присъства. И да няма посочен източник, щом е написано, значи е вярно. Ако читателят няма критично мислене, няма как да направи разлика между достоверна и фалшифицирана новина. Просто приема чуждата гледна точка, както я е прочел в даден сайт.

А как стои въпросът с проверяването на източниците от страна на медиите?

Задължително е една сериозна медия да проверява своите източници. В случаите, когато се публикува информация, която не е лично проверена, става въпрос по-скоро за невъзможност да се развие добра кореспондентска мрежа. Малко медии могат да си позволят да имат кореспонденти в малките населени места.

Често ставаме свидетели, че дори медии с добро име и журналисти с опит не цитират конкурентни медии или блогове, от които са взели снимка или друга информация. На какво се дължи това?

Съвсем наскоро ми се случи снимка от мой репортаж да бъде препечатана без съгласието на медията, в която работя. Информация от репортажа беше използвана и в телевизионно предаване, като там водещата каза, че „някъде била прочела”. Много ни е трудно да признаем чуждия труд. Много е трудно цитирането. Има журналистически етичен кодекс, който не се спазва. Липсва елементарна колегиалност. Всички журналисти малко или много се познаваме, виждаме се постоянно, помагаме си. И след това не се цитираме. Това е грозно! Мечтая някой ден местните телевизии да почнат да ползват материал от свой местен конкурент, в случаите, когато не са били първи или пък са пропуснали дадено събитие. А не да пропускат големи събития, все едно не са се случили, защото не са успели те да ги отразят. Това е кофти политика, защото лишава читателите и зрителите от ценна информация. Борбата за „парче от пая” на медийния пазар е на преден план, а не функцията на медиите да информират.

Работиш в изцяло онлайн медия, какво е твоето мнение за дигитализацията и дали печатните медии са отживелица?

Печатните медии за мен са мъртви. Поколението на най-младите хора никога не е чело вестници. За тях това са отживелица, нещо от миналото, което не е част от техния начин на живот. Подобно е и мнението ми за радиото. Смятам, че бъдещето принадлежи не само на дигиталните медии, а на медии, които предоставят съдържание on demand т.е. по желание на потребителя. Съдържание, което потребителя ще заплаща, медията ще се издържа от това. По този няма да се навира в лицето на читателя информация, от която той не се интересува. Бъдещето е в стрийминг услугите. За момента медиите зависят от рекламата. Не само на финансово ниво, но и на редакционно ниво. Това означава, че рекламодателите определят в някаква степен какво да се публикува.

В тази връзка, какво означава лично за теб да си независим журналист?

Обичам да казвам истината в очите, миналата година спечелих награда за това, че казах истината. В много медии го има това изречение: „При нас няма цензура, но…”. Най-големият проблем в журналистиката не е цензурата наложена отгоре, а автоцензурата. Не е страшно, когато някой отгоре се опитва да заглуши твоя глас, случва се постоянно. Медиите и журналистиката нямаше да имат толкова важна роля в обществото, ако не се опитваха да вадят информация, която се крие от хората. Страшното става, когато журналистът си наложи „правилния тон”, правилен, от гледна точка на някакво статукво, нечия друга гледна точка за това как трябва да се представят фактите или направо да се подменят. Това е нещо, с което не съм съгласен и не бих се примирил.

Не смяташ ли че този твой професионален плам и ентусиазъм ще бъдат попарени в нашата действителност?

Надявам се, че не. Имам някакви опасения, но не бих направил такъв компромис със себе си. По-скоро бих се отказал от това да бъда журналист, отколкото да съм човек с автоцензура. Не искам това да е нещото, което да предам на децата си.