Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Българският интернет потребител е с изключително слаба читателска култура

27 Октомври 2015 / 20:10:49  Иван Петков
3438 прочитания

Николаос Цитиридис е роден в Атина, но е израснал в София. Обича годеницата си, приятелите си, децата и България. Осъществил е мечтата си да стане журналист и в момента работи в бързо разрастващата се онлайн медия OFFNews.bg. Едно откровено интервю за медии, избори, зависимости и журналистическа етика. Едва на 21 години, той е журналист с обещаващо бъдеще, който вече е награден с приза "Млад журналист" в годишната награда "Валя Крушкина - журналистика за хората".

Какво означава за теб да си журналист?

Да бъдеш журналист е една изключително отговорна мисия, с която всеки човек може да се нагърби, мисия, която се извършва пред обществото. Когато направиш грешна стъпка и я направиш нарочно, ти се превръщаш в човек като онези лекари, които вземат пари, за да предписват определени лекарства, като онези полицаи, които вземат рушвети. Всяка обществена позиция, каквато е да бъдеш журналист, лекар, полицай, учител, се възприема негативно, тъй като доверието в тези професии е ерозирало и хората смятат, че те представят гледна точка, която не е тяхната. За журналистите постоянно се казва, че лъжат, нали така? Според не малка част от обществото медиите представят една единствена гледна точка, платена гледна точка.

Журналистиката е една обществена професия, която е изключително важна за едно свободно общество, едно демократично общество. Когато хората са свободни са свободни и медиите. Виждаме как е в България, медиите не са свободни, не е свободно и обществото.

Колко часа на ден работиш и справяш ли се с променящият се и непредвидим ритъм на професията?

Споделям мисълта, че журналистиката не е професия, а начин на живот. Журналистиката не е професия, при която стоиш на бюро, която вършиш машинално, не е административна работа. Всеки ден започва по различен начин и завършва по абсолютно неочакван начин. Това е хубавото на тази професия, че е толкова различна, че сякаш всеки ден започваш нова работа. Ние живеем в бързо време, в една нова ера, това е професия за хора, които мислят бързо. За мен това е уникална професия!

Важното в професията са фактите. Аз представям фактите, а оттам читателят е свободен сам да си извади изводите. За да се оформи свободно общество, всеки трябва да има собствено мнение, а не всеки да приема чуждото мнение.

 

Какво ти е мнението за балканския медиен манталитет?

На Балканите имаме особен манталитет. Специално медиите - всички търсят келепир, както  го e описал Алеко Константинов. Има медии, които се създават само за да искат рекет, за да не пускат определени материали. Има медиен рекет в България. Съществува и политически рекет над медии. Това е един отвратителен порочен кръг, от който не можем да се измъкнем. Има медии, вестници, за които се знае, че са политически обвързани и те продължават да се четат. Под „политически обвързани” имам предвид, че собственикът  им е депутат. За мен е необяснимо, след като толкова се изписа и се изговори, защо хората продължават да се информират от пристрастни и зависими медии.

Защо хората, след като знаят, че дадена медия не е независима, продължават да се информират от нея?

Първото нещо е, че не им пука. Хората могат да знаят много неща, но не правят нищо по въпроса. Никой не иска да стане, да се вдигне и да направи нещо, за да промени положението в което живее. Същото е положението и с изборите – хората казват, че не живеят добре, но продължават да гласуват за едни и същи партии.

Какъв е изходът от това пасивно недоволство, в което живеем?

Все повече млади хора правят своя избор и изходът са го намерили -  той е на терминал две…

Това ли е единствено възможният изход?

Когато излезеш извън България, виждаш, че нещата могат да бъдат коренно различни. Пак пример с гласуването – когато в цивилизования свят се гласува, резултатите са истински, не се подлагат под съмнение. Докато в България абсолютно всеки път има сигнали за купуване на гласове и никой нищо не прави. Нямаме прокуратура, нямаме съд, които да си вършат ефективно работата. Прокуратурата работи по сигнали на медии. Прокуратурата работи само, ако нещо се случи и бъде показано по телевизията. Защо никой не си върши работата? Но това е и следствие, че този, който може да гласува по съвест го мързи. Масово хората са изпаднали в едно безвремие, в състояние на мързел, който граничи с апатия, мислят само за себе си, ама на дребно, всекидневно ниво.

А каква е ролята на медиите за да променят тази апатия? Въобще могат ли да влязат в тази роля и да дадат тласък за промяна?

Аз мисля, че в момента го правят. Има много разследвания, които показват хората, които купуват гласове. Не зная какво повече медиите могат да направят. На всички избори има поне по няколко големи разследвания. Медиите няма как да тръгнат по вратите на хората и да ги карат да протестират или пък да си защитават гражданските права, да гласуват. Медиите могат да покажат безпристрастно фактите. Хората не искат да изпълняват своя граждански дълг. Закърнели сме по отношение на ужаса и подлостта, до степен да подминем паднал на улицата човек, какво остава за гражданското самосъзнание?! Тоя мозък не иска да мисли извън кутията, ние сме като кокошки в тибеширен кръг и не смеем да излезем извън него.

Стигнали ли сме до момента, в който статуквото да се възпроизвежда?

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus