Галерия

1

Невъзможността да се сдобият с дете е проблем за все повече двойки в много страни. Според статистиката броят на двойките, които имат проблеми със зачеването или нямат нито едно дете са 80 милиона в целия свят.

 В същото време, в развитите западни общества при 15 на сто от стерилните двойки не е открита никаква патология на половите системи на партньорите, а сред 85 на сто не се наблюдава доказана причина за безплодие. Все пак, сред тях се наблюдават ендокринни нарушения в процент 39 на сто, възпаления на фалопиевите тръби – 27 на сто, фактори, които не са свързани с тях – 10 на сто, сексуална дисфункция – 1 на сто и свързани с нея разстройства – 1 на сто. Безплодието сред двойките се дължи в 20 на сто от случаите на мъжете, 40 – 50 на сто на жените, а в процент 30 – 40 на сто и на двамата партньори.

Главоломното развитие на съвременната медицина предостави начини, по които стерилните двойки могат да постигнат мечтата си да имат дете. Паралелно с тях обаче възникнаха сериозни морални въпроси, на които обществото и преди всичко законодателните институции закъсняват да дадат отговори.

Един от най-основните сред тях е анонимността на донорите на сперматозоиди и яйцеклетки, която е особено сериозен проблем за децата, родени по този начин. В повечето страни от Европейския съюз тя е гарантирана от законодателството, но тенденцията е това да се промени. „Германия, Австрия и Швейцария бяха първите държави, които признаха правото на детето да научи кой е биологичният му родител. Във Великобритания законът също бе променен в тази насока през 2005 под натиска на съдебни искове от страна на деца, родени от донорски генетичен материал. Съдилищата в много европейски страни, а и Европейският съд за правата на човека все по-често отсъждат в полза на ищците и това създава една тенденция за премахването на анонимността. Основният аргумент в тази насока е, че знанието кой е биологичният ни родител е съставна част на човешката личност и същност”, посочи преподавателката от университета Пандио в Атина Исмини Киари. Тя допълни, че към момента в Гърция и в повечето страни в Европа анонимността на донора отпада в два основни случая – когато съществува сериозна заплаха за здравето на детето и съмнение за извършване на кръвосмешение.

Криари представи част от въпросите на биоетиката в този раздел на медицината, които предстои да бъдат обсъдени на конференцията на тема: „Духът на Хипократ – Биоетични подходи в човешката репродукция”. Тя ще се проведе идващата събота в Атина.

Въпреки спорните въпроси в законодателството желанието на стерилните двойки да имат дете е голямо. Според статистиката в Гърция са между 15 – 17 на сто от населението, а радващото за гръцките лекари е, че те вече не търсят помощ в клиники в чужбина, а се оставят на грижите на местните специалисти.

По данни, които представи акушер-гинекологът и специалист по репродуктивно здраве Константинос Пандос той и колегите му извършват над 14 000 инвитро процедури, като голяма част от пациентите са бездетни двойки от чужбина. „Асистираната репродукция е водещото звено в медицинския туризъм в Гърция. Посещават ни двойки от 34 различни страни и причината за това са добрите услуги и резултати, както и гръцкото законодателство, което позволява донорството на яйцеклетки, контрол на предимплантационните ембриони и т.н. Неща, които са забранени в други европейски държави”. Не на последно място той постави и цените на услугите в Гърция, които са пет пъти по-ниски от тези в САЩ, откъдето са и голяма част от пациентите.

Пандос каза още, че Гърция цели да се превърне в регионален лидер в областта на асистираната репродукция на Балканите. Наскоро Гръцката асоциация за репродуктивна медицина е подписала договор за сътрудничество със съответната асоциация в Румъния, в рамките на който гръцки лекари обучават румънските си колеги. Според Пандос гръцките специалисти по репродуктивно здраве се намират в преговори с асоциациите в Македония и Молдова с цел да се установи подобно сътрудничество.

На въпрос на GRReporter до коя възраст е препоръчително жените да се подлагат на инвитро процедури той отговори, че по закон това е позволено до навършването на 50-годишна възраст. „Тази преценка на законодателя обаче не е правилна, тъй като ни посещават жени на 52-53 години, чиито партньори са по-млади с няколко, а често и с доста години. Смятам, че в подобни случаи трябва да съществува начин тези жени да могат да се подложат на процедурата”. Майки стават и по-големи на възраст жени, когато детето се износва и ражда от сурогатна майка, която може да е на възраст до 50 години.

Той подчерта, че стремежът на специалистите по репродуктивно здраве е да постигнат бременност с възможно най-малък брой инвитро процедури и допълни, че не съществуват никакви научни доказателства, че те могат да предизвикат проблеми и заболявания в женския организъм дългосрочно.