Галерия

1

Даниел Лахана

Kea, както е официално известен, или по-често "Циа", ​както гърците го наричат, е може би една от най-добре пазените "тайни" на Гърция. Само на един час път от Атина с ферибот от пристанището в Лаврио можете да попаднете в напълно различна среда, далеч от натоварената и оживена столица на Гърция.

Кеа е най-близкият, а може би и най-малко рекламираният от Цикладските острови, и като такъв е останал непокътнат от туризма. Това не означава, че той не привлича тълпи, тъй като много атиняни имат ваканционни къщи там и прекарват летните си ваканции на острова. Следователно есента е идеалното време за посещение за тези, които обичат природата и отмората. Макар че по това време на годината може и да не посмеете да плувате в кристално чистите води на някой от многобройни плажове на Кеа, като Кундурос например,

времето със сигурност ще бъде достатъчно хубаво за рзходка по пясъка или по брега край живописното пристанище на Вукари, което е известно със своите рибни ресторанти.

А можете да направите по-дълъг и по-труден преход във вътрешността: авантюристите могат да стигнат пеша до Древна Картая (Ancient Karthaia) с храмовете на Атина и Аполон от VI в. (2 часа отиване и връщане), като има и по-лесно достъпни и много по-кратки и лесни пътеки сред природата, в хладни долини освежавани от планински извори, минаващи край изоставени воденици, или навътре в планината, с прекрасни гледки към живописния остров. Един от прекрасните моменти със сигурност ще бъде 15-минутната разходка по павирана пътека от централния град Иулида (виж по-долу), която ще ви отведе до това, което се е превърнало в символ и покровител на острова - огромен (6 м на 3 м) енигматичен усмихнат лъв издълбан в скалата. '' Lionda '', както е известен сред местното население, датира от VI в. пр. Хр., като се смята, че прилича на лъва, който според митологията, героично прогонил нимфите, които започнали да убиват жените на острова.

Всекидневният живот в Kea кипи не само около главната порта на Корисия, където няколко кафенета и таверни посрещат хората пристигащи с ферибота, но също така, и най-вече извън летния сезон, в амфитеатрално построения Иулида (или Иулис), който се намира  на 5 километра нагоре по хълма от Корисия и който е по-често наричан просто "Кора", което означава "град".

Кора е особено интересен от архитектурна гледна точка, тъй като освен че се състои от много кубични варосани сгради, които са характерни за Цикладските острови, включва и много каменни елементи

и, което е най-атрактивно, също земни, розови и червеникави венециански тонове.

Освен това не трябва да се забравя присъствието на някои неокласически сгради, като старата сграда на кметството, проектирана от германския архитект Ернст Зилер, и бившето училище, където сега се помещава основната сграда на новото кметство.

Изглед от Кора с бившата училищна сграда в дясно.

В Кора можете да се изгубите в лабиринт от тесни криволичещи улички, предназначени да объркват пиратите и нашествениците в миналото, и да откриете елементи от стария средновековен замък в района Кастро, както и останки от двете древни крепости и от венецианската стена.

Едно от хубавите места в Кора е много малкият, но отличен, археологически музей, който съхранява находки от VII до II в. пр. Хр., включително тези от Картая, както и една невероятна изложба на "Kores",

женски глинени идоли с впечатляваща височина от селището Агия Ирини от бронзовата ера, близо до пристанището Вуркари - обектът е ограден, но можете да го разгледате добрe и отвън.

Заслужава да се посети и Музея на земеделския фолклор и културното наследство в Милопотамос, където може да се потопите в традиционния земеделски и селски живот на острова. Музеят се помещава в стара сграда от дърво и камък, бивш хан, датиращa от 1845 г. В близост е малък открит "музей" с машини и оборудване от стара фабрика за емайл, която е била най-голямата в Средиземно море и е подпомагала икономиката на острова. Нейният 45-метров комин все още се издига гордо над рушащите се сгради и полетата с пуйки и кокошки.

 
Подобно на много други Цикладски острови, Kea има своя справедлив дял от манастири и църкви - от внушителния манастир Кастриани, датиращ от XVIII в., с панорамна гледка към морския бряг, до малката църква Агиос Танасис,

но една от неговите най-забележителни характеристики остава селскостопанското му богатство, а оттам и автентичната кухня.

Кеа е много по-плодороден от много от своите съседи, така че не е изненадващо, че храната е добра и е съсредоточена около пресните местни продукти. Много ястия се основават на изобилието от свинско месо, като например lotza (сушено тънко нарязано свинско), tsigara (свинско месо с тлъстина), домашно приготвени колбаси, (особено добри са опушените), и преди всичко, paspalas направени от свинско месо, яйца и домати - ястие, което се консумира по всяко време на деня и нощта (предстояща рецепта в GRReporter).