снимка: PASCAL ROSSIGNOL/ REUTERS
Три дни след кървавите терористични нападения в сърцето на френската столица, коментарите в гръцките социални мрежи не спират.
След първоначалния шок от атентатите част от потребителите поставиха френския национален флаг върху снимките на профилите си, а една друга част ги укори за това. Техните аргументи са, че същите хора не са проявили същото съчувствие към жертвите на подобни нападения в държави от Близкия Изток и Северна Африка.
След лавината от укорителни и изпълнени с обвинения коментари, гръцкият писател Сакис Мумдзис даде следния категоричен отговор:
„Може би ще предизвикам реакции, но искам да изясня позицията си.
Не съм нито сириец, нито ливанец, нито иракчанин или сомалиец. Не съм съпричастен към драмата им. И, разбира се, не съм лицемерен.
Но съм американец, испанец, британец и французин. Защитавам принципите и цивилизацията, ценностите и начина на живот на света, на който ИЗБРАХ да принадлежа. На западния свят, както се наложи да бъде наричан.
Така или иначе силите ми са малки, за да ги разпръсна в защита на чужди култури, ценности, начини на живот, които в допълнение са неприятелски настроени към нашите вярвания. Запазвам ги за защитата на моя свят.
Така, че крясъците, че „ние сме също сирийци и иракчани и пр.” са или лицемерни, или крият зад себе си коварни смесвания на различни неща”.
По подобен начин адвокатът и бивш лидер на либералната партия Драси, Антипас Карипоглу написа:
„От години ме критикуват, че не съм „патриот”, затова и вече не ми прави впечатление. Но днес искам да кажа нещо. Аз съм патриот. Само че моята родина се разпростира и отвъд границите на Гърция. Аз съм сънародник и с убитите в Париж, и с децата, които се дават в Егейско море, и с израелците, които стават жертви на нападения с нож на улицата, и с хомосексуалистите, които изродите от Ислямска държава хвърлят от покривите на сградите, и с милиарди други хора”.
Писателят Петрос Папасарандопулос описа позицията си в анализ със заглавие „Няма да ни победят, не се страхуваме от тях”, който бе публикуван в сайта за коментари amagi.gr.
„Пиша тези първи мисли малко след полунощ в петък срещу събота, 14 ноември. Потресен. Разярен. Решен.
Няма никакво съмнение, че в Париж бе извършена терористична атака с десетки жертви и десетки ранени. Президентът на Република Франция Франсоа Оланд затвори границите на страната, обяви извънредно положение и изведе армията по улиците. Президентът на САЩ Барак Обама заяви, че сме изправени пред нападение срещу човечеството и общите ни ценности. От утре нищо няма да бъде същото. Варварството показа отблъскващото си лице. Удари в сърцето на цивилизования свят, в Париж. Удари либералните демокрации с единствения начин, който познава – със сляпо насилие.
Тази провокация не може да остане без отговор. Борбата с тероризма и екстремизма трябва да се води на всички фронтове. С инструментите на нашата цивилизация, но и със силата на оръжията. Да, със силата на оръжията. Самозаблужденията, че убийците могат да бъдат преборени чрез диалог трябва да приключат. Фондаментализмът трябва да получи отговора, който заслужава. Без никакво колебание. По категоричен начин. Сега и тук. С една мащабна коалиция на страните, които споделят ценностите на западната цивилизация.
Паралелно с това трябва да запазим ценностите, които ни разграничават от убийците като зениците на очите си. Масовото отправяне на обвинения към религии, разпространението на речта на омразата, расизмът ни водят към отказ от твърдото ядро на нашите ценности.
Да не се поддадем на нетолерантността, като използваме техните методи.
Да се съпротивим на крайнодесните бълнувания, които ще се разгърнат пред очите ни през следващите дни. Борбената либерална демокрация трябва да заяви гръмко своето присъствие. Да защити нашите ценности, демократичната ни традиция, начина ни на живот, отвореното ни общество, съвременността.
Да се противопоставим решително на крайнолевите почитатели на конспирации, чиято сляпа омраза към либералните демокрации ще накара да потърсят „обяснения” и „интерпретации” на събитията, които ще ги отведат до извода, че либералните демокрации не са жертвите, а палачите.
Да защитим либералната демокрация, без всякакви колебания. Тя е със сигурност най-добрата форма на държавна организация, която е измислил човешкият разум. Тя е най-висшата система на социално съжителство. С всичките й недостатъци и проблеми, които трябва да поправим и реформираме. Нека не оставим Демокрацията без защита.
Посланието, което трябва да изпратим до терористите е едно:
Ще се борим срещу тях. Не се страхуваме от тях. Няма да станем като тях. Ще ги победим.
Зарът е хвърлен. Alea jacta est”.