Галерия

1

Д-р Евангелoс Карафотакис е икономист, анализатор на балканските икономики, журналист, настоящ консултант, както и поет. Завършил е аграрна икономика в Гърция и е защитил докторска дисертация в България, в „хубавите за науката времена“, както се изразява. Работил е в гръцките вестници „Нафтемпорики“ и „Експрес“. Взел е множество интервюта от силните на деня, сред които и цели 4 интервюта от Андрей Луканов. Споделя, че „след черните дни за родната Гърция“ се връща в „своята любима България“, в която иска да получава пенсия. Търси спокойствие, защото в България няма стрес. А това намира за много важно. За момента е оставил писането на научни книги и статии и се е отдал на литературното си хоби - поезията. Има планове да напише роман, подобен на „Тютюн“ на Димитър Димов. „Само че няма да е за тютюн“, споделя със загадъчна усмивка.

    Разказвам му за основната идея, която стои зад GRReporter – да предоставя двупосочна информация от България към Гърция и от Гърция към България и той възкликва: „Много хубава идея! Такава информация почти липсва. За много чиновници и бизнесмени България е един данъчен рай. А в България мислят за Гърция като за туристически рай. И с това се изчерпва цялата информация.“

    Какво мислите за все по-голямото задлъжняване на държавите и по-специално на Гърция?

    Получава се порочен кръг. Веднъж влезли в този порочен кръг, държавите са принудени да теглят все по-големи заеми, за да покриват вече съществуващите задължения.  Проблемът е, че от едно положение нататък тези пари не са за развитие и стимулиране на икономиката. А като няма работеща икономика, всеки следващ заем само увеличава наличния дълг. Държавните заеми винаги са съществували, но този процес се задълбочи след 2007. Преди 2007 Европа беше изнесла своето производство в Китай. Но Китай вече работи в голям мащаб и не може да произвежда толкова евтино. Получи се така, че не Европа продава в Китай, а Китай продава в Европа.

    От една страна работим, за да осигурим плащането на лихвите, а от друга страна нямаме собствено производство. И този процес ще има своя край. Колкото и Германия да държи на финансовата дисциплина, добре е, че я има тази дисциплина, но само финансовата дисциплина не е достатъчна, не може да ни осигури бъдеще. Защото всяка вълна от държавни заеми е по-висока от предишната. Ако продължава този сценарий, европейските ръководители ще могат да спасят еврото, но само в северната част на Европа. Въпрос на време е да има следваща криза, която ще е още по-дълбока. Изходът е в развитието на производство в цяла Европа, в това число в България и Гърция. В България индустрията може да не е конкурентноспособна, това е отделен въпрос, обаче България има хранителна индустрия. Надявам се да се възроди и селското стопанство, има услуги и те не са никак лоши, има основа, от която да се тръгне. Проблемът на България е огромната монополизация. Монополите в различните икономически сектори не позволяват конкуренция, а това води до ограничаване на възможността монополът да излезе на международния пазар. Добре е да се работи с пазари като Русия и бившите съветски републики, но е добре да се изнася и към Европа. Монополите в България са наследство от плановата централизирана икономика. Държавата вече не може да поема ролята на ръководител, следователно проблемът остава да се реши от самите монополисти в България. А монополистът няма интерес.

    След толкова години като анализатор на балканските икономики съм забелязал следната  циклична закономерност: първото поколение след промените в България успя да се развие, да натрупа капитал и започна да произвежда блага. Следващото поколение започна да консумира тези блага, които първото създаде. Третото поколение ще унищожи всичко. Сега е на път да дойде третото поколение, което ще изконсумира всичко и ще разруши създаденото. Този процес в Гърция е започнал преди повече години, след 1952 година. Ние минахме през всичките три генерации и сега нямаме първа генерация от цикъла, която да създава.

    Възможно ли е Гърция да е този фактор, който да събори политическото домино в Европа и да повлияе на еврозоната и в какъв аспект?

Гърция не е решаващ фактор в Европа. Гърция не е Италия, нито е Испания, но ако Гърция излезе, идва ред именно на Италия и Испания. Въпреки че политиката на Германия спрямо Гърция е груба, разбирам много добре какво казват господин Шойбле и госпожа Меркел, защото те имат какво да изгубят. Най-вече това е стабилността на Европейския съюз. Не искат да има нито един фактор, колкото и малък да е той, който да е източник на нестабилност. Затова и се борят против Гърция с толкова голяма сила и по този начин. Стабилността на Европа касае всички нас.

    При един евентуален GREXIT и връщане на драхмата очакванията са, че масово ще се тръгне към теглене на спестявания и прехвърляне на парите в чужди банки, за да са в евро. Какво е Вашето мнение?

    По-добре да не се случва! Надявам се да не става. Няма да говорим за това, защото няма да стане.

    И в България, и в Гърция има глад за капитали. При това положение има ли оптимистична перспектива за развитие на търговските и икономическите отношения между двете съседни държави?

    Както знаете, в икономиката има търсене и предлагане. От страна на Гърция и на България, разбира се има глад за капитали и инвестиции, и то за големи и мащабни. Когато дойде тук един чуждестранен инвеститор, какво ще получи? В Гърция има разни еколози, различни съществуващи структури, които пазят да не влезе външен инвеститор. Не говоря само за монополи. Като агроном съм учил екология, не мога да разбера как екологията стана икономическа наука, социална наука и не знам още каква друга наука. Всичко друго, но не и това, което трябва да бъде. Инвеститор, който дойде в Гърция, ще се сблъска с много проблеми: с местната власт, с църквата, с едни структури, които той не познава. По същия начин идва да инвестира тук, в България. Пак ще има подобни проблеми, без значение какви ще са конкретните организации или структури, които ще му попречат. Ние не само не предлагаме, а убиваме и търсенето. Ние сме все още с много остарели балкански представи за търговия и за развитие. Трябва да излезем от тия остарели представи, от тази мрежа, която ни пречи да вървим напред. Трябва да знаем в каква посока искаме да се развиваме. И щом разберем какво искаме, веднага можем и да предложим нещо конкретно на инвеститорите, за да привлечем чужди капитали. Повечето големи чужди инвестиции в България не са били в следствие на някаква инвестиционна програма, предложена от българската държава.

    Да разбираме ли, че данъчната политика е единственото останало привлекателно нещо, което България може да предложи на чуждия капитал, за да го привлече?

    Има и други – като евтината работна ръка, но вече не е толкова специализирана, както беше в миналото. Има и добра администрация. Но най-силното и основно предимство е, че е данъчен рай. Но не трябва да остава само това предимство, защото то е само един фактор.  Глад има и в Гърция, но тя не е данъчен рай. Имайте предвид, че един чужденец трябва да плаща около 50% данъци: освен данък печалба има данък доход, данък дивиденти и една невероятна бюрокрация.

    Това ли е причината много гръцки компании да идват в България?

    Да.

    Какво мислите за тази хидра - корупцията? Има ли сценарий, в който да овладеем корупцията в нашите две държави?

    Навсякъде има корупция. Навсякъде! Питайте господин Шойбле за Siemens. Също и за трите подводници, които продадоха на Гърция и не можаха да плават.

    Корупция е имало, има и ще има навсякъде. Корупцията не е най-важният отрицателен фактор в една икономика. Важно е доколко тази корупция се стреми да се развие, но не като корупция, а като навлизане на капитали в икономиката. Ще ми позволите да ви кажа, че тук в България имаше много по-голяма корупция по времето на социализма, отколкото е сега. Много хора от времената на първоначалното натрупване на капитали в България сега са видни бизнесмени. Това не е позитивно!

    Ксенофоби ли са българите? Как приемат един чужденец?

    Социологът Константинос Каравидас през 1924 стига до извода, че нашите народи от балканския регион са едни и същи по своя бит и култура, само говорим различни езици. Той е описал, че планинарският тип е винаги по-твърд, по-мнителен, по-затворен към другите хора, според неговите критерии и представи. Същият проблем имаме и в Гърция с ксенофобия от същия тип хора. Хората, които живеят по крайбрежието, са по-отворени, причината не е в климата, а в търговските отношения. Търговията винаги прави човека по-космополитен.

    Чул съм доста неща в България, но не обръщам внимание. Същите неща можете да чуете и в Гърция. Лично аз и другите гърци, които живеем тук, живеем много добре, много нормално и нямаме никакви проблеми с нашите приятели българи.

    Често чуваме тезата, че на Балканите сме мързеливи, че все гледаме да си спестим усилията – откъде идва това и вярно ли е?

    Това са глупости, които се казват от хора, които неправилно интерпретират статистиката. Не сме мързеливи! Според статистиката за изработените часове на седмица, и българите, и гърците работят най-много като време в цяла Европа. Ако обаче се доверим изцяло само на този показател, ще направим огромна грешка. Трябва да се анализират поне 12 различни фактори, за да оценим правилно производителността на труда. Затова нека да оставим настрана кой е по-работлив и кой по-мързелив и да видим, че в България хората работят повече от 48 часа на седмица, в Гърция работят 42 часа на седмица. И в двете държави заплатата не е съобразена с продължителността на работното време.  Проблемът ни е, не че сме мързеливи, а че не сме ефективни.

    Това ли е причината да сме по-бедни в сравнение с останалата част на Европа?

    Има една грешна представа за живота в Европа сред нас, на Балканите. В Европа 80% от хората нямат собствено жилище. В Гърция и в България, ако нямаш собствено жилище, тогава се смяташ за беден. От огромните заплати, които чуваме, че получават в Западна Европа, около 60-65% отиват за наем. Това е най-големият разход за едно западноевропейско семейство. Останалите пари отиват за храна, облекло и други всекидневни стоки и услуги от първа необходимост. Много малка част от парите отиват за развлечение. В България и в Гърция можем да живеем на кренвирши и да се лишаваме от други неща, но да караме скъпи луксозни автомобили, в които да сипваме бензин за 10-20 лв. В Гърция положението е подобно, макар и на друго ниво, малко по-високо. Но в същия дух. Това е част от нашата култура. Всичко е въпрос на гледна точка. В Западна Европа нямат собствени жилища, нямат собствени вили. Приоритетите са различни.

    По какво си приличат съдбите на Гърция и на България и по какво се различават от 2007 насам, когато България стана член на Европейския съюз?

    Досега в България няма такъв огромен проблем с вземането на заеми. Важното е да разберем, че България е последният данъчен рай в Европа. И то без да е офшорна зона. Ако това не може да се разбере в България, то тогава ще е много лошо за държавата. В България има чужди фирми и огромни суми като внесени данъци, защото е данъчен рай. Ако се повиши процентът на заемите до нивото на брутния вътрешен продукт, тогава държавата ще бъде задължена да увеличи данък печалба. В такъв случай, за какво една фирма да работи в България? Ще предпочете да работи на друго място. Защото ако се увеличи данък печалба, това ще доведе до увеличаване на други показатели – работната заплата, цени и други. От тази гледна точка, България не е в същата позиция като Гърция. Гърция трябва да извърши много дълбоки реформи в държавната администрация. Много харесвам, че в България никой държавен служител не е несменяем. В Гърция трябва да го преодолявам това нещо, което е една много силна традиция. Трябва да се намали държавния сектор. Много се радвам, когато виждам, че в административно отношение България е поне 10 години напред от Гърция. Българинът, когато получава съвет от хора, чието мнение уважава, приема мнението им. Затова казвам, че България няма същите проблеми като Гърция. И няма да има, ако страната остане гостоприемна за чужди капитали и фирми. Ако тръгне към еврозоната... Съжалявам, но там нещата в бъдеще няма да бъдат толкова слънчеви. Ще бъде мъгливо. Колкото по-дълго еврото не замести националната ви валута, толкова по-добре за вас.

    Извън икономическата област кои са мостовете, които свързват българите и гърците?

    Трябва да тръгнем от нашата история. Ние сме народи, които са много тясно свързани и не сме имали никакви проблеми. Трябва да видим какъв е приносът на каракачаните в южна България и на българите в северна Гърция. Ние сме членове на Европейската общност, трябва да седнем на една маса, да загърбим митовете, тези, които са за масово потребление, и да седнем да поговорим. Тогава няма да имаме никакви проблеми и ще видим, че сме еднакви. Политиката ни разделя, но отвъд нея ние сме еднакви.

    Имате ли хоби и какво е то?

    Пиша поезия, но не съм по поезията, която гали ухото. Моята поезия докарва сърбеж на мозъка и налага да помислиш. Темата на моята поезия са балканските страни: икономика, история, общество. Не се занимавам с нищо друго. Цялата ми научна дейност беше свързана с балканските държави, поезията ми също. Това е моята любов. Аз съм балканец, не съм нито грък, нито българин.

    Запален риболовец съм, но завися от времето и от условията.

    Кое е любимото ви място в България и в Гърция?

    В Гърция харесвам морето, слънцето и храната. В България харесвам отново природата и манталитета. Но не само в България, също и в Румъния, и в Македония, и в Албания. Навсякъде на Балканите се чувствам добре. Много ми харесва нашият манталитет. Груб е, не е толкова култивиран, обаче има нещо, което ни отличава от другите хора.  Ще си позволя да бъда малко сноб.

    В заключение, кое е това нещо, което ще ни обедини на Балканите и ще ни отведе към по-добро бъдеще?

    Да сменим културата си.  И ако не можем да сменим културата си, тогава трябва да изкопаем една огромна дупка, за да се скрием. Не балканският манталитет, за който говорих, той ни помага. Трябва да оставим земеделския начин на мислене и да се насочим към по-съвременен начин на мислене. Свършило е времето на задругата, на живота в изолирана общност, с недоверие към всичко ново, от което се страхуваме, защото е непознато. Задругата е остарелият начин на Балканския полуостров, който е обединявал работната сила на село. Той и до сега съществува в нашата култура. Навремето роднини, родители и деца са живеели в затворена общност, къщите са били заедно, в затворен квадрат, зад обща ограда. Времето на изолацията и на разделението е отминало, в съвременния свят няма място за подобна изолация, особено като начин на мислене.