Галерия

1

Д-р Евангелoс Карафотакис е икономист, анализатор на балканските икономики, журналист, настоящ консултант, както и поет. Завършил е аграрна икономика в Гърция и е защитил докторска дисертация в България, в „хубавите за науката времена“, както се изразява. Работил е в гръцките вестници „Нафтемпорики“ и „Експрес“. Взел е множество интервюта от силните на деня, сред които и цели 4 интервюта от Андрей Луканов. Споделя, че „след черните дни за родната Гърция“ се връща в „своята любима България“, в която иска да получава пенсия. Търси спокойствие, защото в България няма стрес. А това намира за много важно. За момента е оставил писането на научни книги и статии и се е отдал на литературното си хоби - поезията. Има планове да напише роман, подобен на „Тютюн“ на Димитър Димов. „Само че няма да е за тютюн“, споделя със загадъчна усмивка.

    Разказвам му за основната идея, която стои зад GRReporter – да предоставя двупосочна информация от България към Гърция и от Гърция към България и той възкликва: „Много хубава идея! Такава информация почти липсва. За много чиновници и бизнесмени България е един данъчен рай. А в България мислят за Гърция като за туристически рай. И с това се изчерпва цялата информация.“

    Какво мислите за все по-голямото задлъжняване на държавите и по-специално на Гърция?

    Получава се порочен кръг. Веднъж влезли в този порочен кръг, държавите са принудени да теглят все по-големи заеми, за да покриват вече съществуващите задължения.  Проблемът е, че от едно положение нататък тези пари не са за развитие и стимулиране на икономиката. А като няма работеща икономика, всеки следващ заем само увеличава наличния дълг. Държавните заеми винаги са съществували, но този процес се задълбочи след 2007. Преди 2007 Европа беше изнесла своето производство в Китай. Но Китай вече работи в голям мащаб и не може да произвежда толкова евтино. Получи се така, че не Европа продава в Китай, а Китай продава в Европа.

    От една страна работим, за да осигурим плащането на лихвите, а от друга страна нямаме собствено производство. И този процес ще има своя край. Колкото и Германия да държи на финансовата дисциплина, добре е, че я има тази дисциплина, но само финансовата дисциплина не е достатъчна, не може да ни осигури бъдеще. Защото всяка вълна от държавни заеми е по-висока от предишната. Ако продължава този сценарий, европейските ръководители ще могат да спасят еврото, но само в северната част на Европа. Въпрос на време е да има следваща криза, която ще е още по-дълбока. Изходът е в развитието на производство в цяла Европа, в това число в България и Гърция. В България индустрията може да не е конкурентноспособна, това е отделен въпрос, обаче България има хранителна индустрия. Надявам се да се възроди и селското стопанство, има услуги и те не са никак лоши, има основа, от която да се тръгне. Проблемът на България е огромната монополизация. Монополите в различните икономически сектори не позволяват конкуренция, а това води до ограничаване на възможността монополът да излезе на международния пазар. Добре е да се работи с пазари като Русия и бившите съветски републики, но е добре да се изнася и към Европа. Монополите в България са наследство от плановата централизирана икономика. Държавата вече не може да поема ролята на ръководител, следователно проблемът остава да се реши от самите монополисти в България. А монополистът няма интерес.

    След толкова години като анализатор на балканските икономики съм забелязал следната  циклична закономерност: първото поколение след промените в България успя да се развие, да натрупа капитал и започна да произвежда блага. Следващото поколение започна да консумира тези блага, които първото създаде. Третото поколение ще унищожи всичко. Сега е на път да дойде третото поколение, което ще изконсумира всичко и ще разруши създаденото. Този процес в Гърция е започнал преди повече години, след 1952 година. Ние минахме през всичките три генерации и сега нямаме първа генерация от цикъла, която да създава.

    Възможно ли е Гърция да е този фактор, който да събори политическото домино в Европа и да повлияе на еврозоната и в какъв аспект?

Гърция не е решаващ фактор в Европа. Гърция не е Италия, нито е Испания, но ако Гърция излезе, идва ред именно на Италия и Испания. Въпреки че политиката на Германия спрямо Гърция е груба, разбирам много добре какво казват господин Шойбле и госпожа Меркел, защото те имат какво да изгубят. Най-вече това е стабилността на Европейския съюз. Не искат да има нито един фактор, колкото и малък да е той, който да е източник на нестабилност. Затова и се борят против Гърция с толкова голяма сила и по този начин. Стабилността на Европа касае всички нас.

    При един евентуален GREXIT и връщане на драхмата очакванията са, че масово ще се тръгне към теглене на спестявания и прехвърляне на парите в чужди банки, за да са в евро. Какво е Вашето мнение?

    По-добре да не се случва! Надявам се да не става. Няма да говорим за това, защото няма да стане.

    И в България, и в Гърция има глад за капитали. При това положение има ли оптимистична перспектива за развитие на търговските и икономическите отношения между двете съседни държави?