Галерия

1

Македония поставя втора телена ограда по границата си с Гърция, съобщиха гръцки медии. Според публикациите подготвителните работи вече са започнали за издигането на ограда в неутралната зона между Идомени и Гевгели, откъдето се осъществява преминаването на бежанците към централна и северна Европа.

Първата ограда на същото място бе поставена през ноември миналата година и от тогава е била удължена няколко пъти. Според източници към момента дължината ѝ е около 35 километра, а според официално съобщение на македонското правителство, Скопие се е снабдило с необходимата телена мрежа от Унгария.

снимка: kathimerini.gr

Паралелно с това страната отново затвори неутралната зона на границата си с Гърция, в резултат на което в района на село Идомени бедстват над 5 000 бежанци.

Според публикация на Financial Times в Европейската комисия е разработен план за изпращането на граничари и войници на границата между двете страни в опит за намаляване на бежанския поток. До момента 67 000 бежанци са пристигнали в централна и северна Европа от Гърция. Дипломатически кръгове изразяват опасения, че този брой ще се увеличи през следващите седмици вследствие на влошаването на ситуацията в Сирия.

Натискът към Гърция да действа максимално бързо във връзка с изграждането на центрове за прием и регистриране на бежанци непрекъснато се увеличава. Срокът е повече от притискащ, тъй като инфраструктурата трябва да е готова до началото на срещата на върха на ЕС на 18 февруари, когато ще бъде обсъдена и бежанската криза.

Въпреки че заместник-министърът за миграцията Янис Музалас определя като „глупост” вероятността Гърция да бъде отлъчена от Шенгенското пространство, гръцкото правителство изглежда решено да задейства всички центрове за временно задържане на имигранти, които бе изградило предишното правителство на Андонис Самарас.

Според гръцкото издание „Елефтерос типос” става дума за 7 центрове за задържане на имигранти с цел да бъдат екстрадирани, които се описват в поредица от решения, които си разменят напоследък  министерството за защита на гражданите и гръцката полиция. В публикацията се отбелязва, че полицията е отговорна за функционирането на центровете в: Амигдалеза край Атина,  централната служба за чужденците на ул. „Петру Рали” в Атина, село Филакио край Орестиада, Коринт, Ксанти, Лесбос и село Паранести край Драма.

От документацията става ясно, че общият брой имигранти, които могат да приемат е 6 127 души. Нуждата от задействането им бе подчертал в поредица от свои изявления еврокомисарят по въпросите на миграцията Димитрис Аврамопулос. Той посочи, че освен центровете за прием и регистриране (hot spots) трябва да бъдат подсигурени повече места за прием, както и „центрове за задържането или екстрадирането на всички онези, за които се приема решение да бъдат върнати, особено ако съществува опасност те да избягат, поради нежеланието си да бъдат екстрадирани доброволно”.

Заслужава да се отбележи, че закриването на центровете за задържане и освобождаването на намиращите се в тях нелегални имигранти беше едно от първите действия на новоизбраното преди година правителство на СИРИЗА и Независимите гърци.

В същото време все повече се засилват обществените реакции срещу изграждането на центровете за прием и регистриране на бежанци и имигранти (hot spots). През почивните дни протестите на остров Кос станаха още по-остри, след като жителите поставиха барикади и запалиха огньове по пътя, който води към мястото, където се очаква да бъде изграден тамошният център. Негативни реакции имаше също в солунското предградие Диавата, както и в квартал Схисто край Атина.