И през 2015 имиграцията ще е сред най-големите проблеми в Гърция

02 Януари 2015 / 14:01:39 GRReporter

1494 прочитания

Симона Пенева
   За осемнадесет месеца от юни 2013 до ноември 2014 Европейската служба за подкрепа на бежанците е регистрирала 13 289 молби за международна закрила. От тези заявления 2 769 са подадени от жени и 10 520 – от мъже, а 609 – от непълнолетни, без придружител. Тези хора произхождат от 96 различни страни - Афганистан, Пакистан, Албания, Сирия, Бангладеш, Грузия, Египет, Нигерия, Иран, Судан и Еритрея. През тези 18 месеца международна закрила на първа инстанция са получили едва 1 764 души, или всеки един на четирима търсещи убежище.
   За отбелязване е фактът, че броят на сирийците, търсещи убежище в Гърция се увеличава постоянно, което води до увеличаване на общия процент на признаване спрямо 2013. В Европейския съюз молбите за убежище за първите десет месеца на 2014 са достигнали петстотин хиляди, поне десет процента повече от молбите за цялата 2013.
   Средното време за обработка на молбите за убежище в първата инстанция е деветдесет и четири дни. За задържаните по административен ред и за тези, в процес на депортиране този срок става 68 дни. Освен бързото време на обработка на молбите, службата обръща особено внимание на качеството на своите процедури и, особено, на решенията, които издава. Също така, прави всичко възможно, за да гарантира всички права, предвидени в националното и европейско законодателство.
   Един от основните проблеми на повечето имигранти е гръцкото гражданство, което те се затрудняват да си извадят дори след многогодишно законно пребиваване в Гърция. Друг голям проблем е осигуряването на подслон, храна и по-добри условия за живот на сирийските бежанци.
   “Време е да сменим миграционния кодекс. Досега търсехме информация за това колко години се живели тук родителите на желаещия да си извади гръцко гражданство, сега ще предлааме автоматично гражданство за всички, които са завършили образование в гръцко учебно заведение.”, заяви Ангелос Сиригос, главен секретар по въпросите за населението и социалното сближаване в гръцкото министерство на вътрешните работи.
   Това, което институцията предлага са три категории: девет години обучение в гръцко училище, шест години обучение в гимназия или пет – в техникум или университет. Също така, няма се проверява дали през останалото време, имигрантът е бил законен или не, това ще е от значение само в периода на образованието. Относно сирийските бежанци Ангелос Сиригос коментира само, че единственият начин да получат някакви документи в момента е като подадат молби, за да получат убежище в Гърция.
   Ермина Киприаниду, заместник – областен управител на област Атика е на мнение, че „това, което наречаме миграционен проблем е всъщност сблъсъкът между човека и държавата”. Според нея смесването на народите е един естествен процес в Европа и от него са се родили най-хубавите плодове. Тя зададе на присъстващите въпроса кога ще започне държавата да строи убежища, а не затвори и кога ще спрат гръцките граждани да търпят толкова хора да загиват по границите им, по суша и море.

Бившият президент на съвета за интеграция на имигрантите на община Атина Мария Кувели пък допълва, че семействата които са принудени да дойдат тук и вече са намерили своя втори дом на гръцка земя, след време спират да бъдат имигранти, а трябва да се приемат като граждани на гръцкото общество. „Грък не ставаш само с образование, а по-скоро със социалните си връзки”, допълни тя.
“Икономическото състояние на една държава, която не е в състояние на криза, се подобрява с процеса на миграцията. Това се дължи на факта, че с идването на още хора има повече работна ръка, както и производство, а също и част от имигрантите отварят собсвени предприятия. Оказва се обаче, че по време на криза, социалният принос на имигрантите е още по-важен”, коментира Антигони Лимбераки, преподавател в университета Пандио. „Трябва да отворим широко вратите си, заради демографския проблем. В момента на един млад човек се падат по трима пенсионери. Как може един да осигури пенсиите на трима? Затова ни трябват още млади”, допълни тя.
Важен фактор е и гъвкавостта на имигрантите в процеса на търсене на работа, както и държавата да не се фокусира върфу квалификациите на хората, а на шансовете за развитие на техните деца, като характерен пример за развитие са Алберт Айнщайн и Стив Джобс, които са второ поколение имигранти. „Характерна за нашето общество е историята за птицата додо, която поради неспособността си към приспособяване към нови условия на съжителство, изчезва изцяло като вид. Така че, трябва гръцкото общество да съжителства с останалите, за да не стане птицата додо на 21 век”, заяви още Антигони Лимбераки.