Галерия

1

Обичаи и традиции, чиито корени се крият далеч във вековете, ще възкръснат и тази година на 6 януари по време на празненствата за Богоявление в различни части на Гърция.

Религиозният трепет се смесва с празненствата за Богоявление, когато според народните вярвания си тръгват караконджулите и таласъмите. По време на празничните дни се отбелязва култът към водата. Изчезват вече страховете от тъмнината и злите духове на зимата. По време на Богоявление се е проявило триединството на Бога, Светата Троица. През ранното християнство по време на Богоявление се кръщавали последователите на новата религия. На този ден започва обратното броене за всички зли духове. На 5 януари, в навечерието на Богоявление, те изоставят земните пакости, започнати по Коледа, и се връщат към вечното си занимание: да секат дървото на живота, за да рухне то и да изчезне, като отмъстят по този начин на хората.

В източна Македония изключително интересно е празнуването на Богоявление в Драма. Целта на всички обичаи е да се осигури една добра година, със здраве и берекет за земеделските стопани и животновъдите. Черни калпаци, животински кожи, маски, звънци и шум, пепел, хора и обикаляне по къщите с песни и наричания за здраве, изобразяване на оран и сеитба, богати трапези и пожелания се стремят да повлияят върху плодородието на природата.

На четири километра от Драма се намира Монастираки, където всяка година на 6 януари се изпълнява обичаят „Арапидес”.

Той се корени в дионисиевите обреди, като е приел влияние и от християнството. „Арапидес” е традиционен обичай, в който силно присъства преувеличението, магическото и култът. В него участват местни жители и е един от празниците през периода Коледа – Богоявление в област Драма, и по-конкретно в Монастираки, Волакас, Петруса, Ксиропотамос, Пирги, Кали Вриси, както и в Никисиани, област Кавала.

В Неа Карвали, източно от Кавала, всяка година в навечерието на Богоявление се изпълнява обичаят „Сая”, спазван в цяла Кападокия. Обичаят представлява ритуал с хора и песни около запалени огньове.

Един от най-известните обичаи на Богоявление, т.нар. „Рангуцария”, се изпълнява всяка година в Касторя, където жителите се маскират, за да изгонят злите духове. Те носят маски и обикалят по улиците, вдигайки невероятен шум с хлопките и звънците си. Едновременно с това те искат от минувачите да им дадат нещо, за да изгонят злото.

В Палеокастро, Халкидики, се спазва обичаят „Фотарадес”, при който група мъже избират своя „цар” и всички отиват в селската черква, където той се покланя три пъти пред иконата на Свети Атанасий искайки благословията му. След това всички „Фотарадес” играят хора на селския мегдан около дървен прът, на който е вързана наденичка. Те са облечени в местни народни носии и държат в ръце големи дървени саби.

Пак в Халкидики, в Галатиста, се украсява чучело във вид на камила. Под него се крият шестима мъже, които пеят под звуците на хлопките. Пред „камилата” вървят т.нар. „Дзамалари”. Обичаят завършва на 7 януари с въображаем ритуал на сватба, където всички роли се изпълняват от мъже.

Обичаят „Яла-яла” се спазва в Ермиони, област Арголида, вече над 50 години. Подобни обичаи са характерни и за множество рибарски селца наоколо, като Порто Хели и Килада.

Рано сутринта на Богоявление се събират момчетата, които през новата година трябва да отидат войници, хапват всички заедно, а после обикалят всички къщи в района, облечени в традиционни моряшки униформи и пеейки. В навечерието на Богоявление жителите украсяват лодките си с палмови листа, листа от портокалови дръвчета и миртови клонки. Връзват лодките на кея преди традиционното гмуркане за кръста.

В Левкада се спазва „Обичаят с портокалите”. Вярващите хвърлят в морето портокали, които са вързани един за друг с въженце. След това ги занасят в къщите си за берекет и оставят един от тях цяла година пред иконите в дома. Преди гмуркането за кръста те хвърлят в морето старите портокали.

На други острови, като например остров Лесбос, когато мъжете се хвърлят във водата, за да хванат кръста, жените вземат с една кратунка вода от 40 вълни. След това у дома те натапят едно памуче в тази вода и почистват иконите в къщата, като по време на процедурата не говорят. Накрая изхвърлят водата някъде, където „никой не стъпва” (например мястото, където се изхвърля светената вода след кръщене в църква).