Галерия

1

През 60-те и 70-те години Плака запада. Какво довежда до това –безразличието, лакомията, глупостта? Отговорът е труден, дори за онези, които цял живот живеят под сянката на Акропола. Мненията обаче се обединяват за причините, довели до възраждането  на квартала през следващите десетилетия. Това са наредбите за защита на Плака, заради които за затворени заведения, наложени са ограничения, спасени са от разрушаване сгради. В крайна сметка по-голямата част оцелява- един от малкото запазени в Гърция  традиционни квартали от миналото. Днес районът отново е под заплаха заради редица  разпоредби на Министерството на околната среда.

Ясни знаци

Когато в края на 70-те  президентът издава законодателна разпоредба за определянето на тази част на Атина като традиционна, Плака вече показва ясни признаци на упадък. През изминалото десетилетие кварталът е превзет от всякакъв вид туристически бизнеси- таверни, дискотеки с неонови надписи, примамки за туристите, проститутки. Първи си тръгват местните жители. Дионисис Зивас е бил ръководител на научните екипи, подготвили Проучване на стария град на Атина  и Проучване на проблемите на Плака. Именно на тях се базира президентската разпоредба. „В Плака имаше 90 нощни заведения. 50% от жителите й си бяха тръгнали, единствените, които останаха, просто не можеха да си тръгнат” обяснява той. „През 1973 ни беше възложено  първото проучване на района. То беше предадено през 1974. Остана по чекмеджетата няколко години, докато го извади Стефанос Манос, тогава заместник-министър на жилищното строителство. Обади ни се и ни помоли да изготвим план за действие за спасението на квартала. През януари 1979 планът започна да се реализира” казва Зивас.

Планът за Плака е новаторски дори по днешните критерии. Първата разпоредба е за пешеходните зони в Плака. След това следват други, касаещи различни належащи проблеми- от лицензи до табели. Плака е обявена за традиционен квартал, а около 550 сгради са защитени. Последното разпореждане за закрила на Плака е от 1993.

„Плака е първият район, в който е въведена от Стефанос Манос концепция за използване на земята” казва Янис Михаил, вицепрезидент на  Гръцкото общество за околната среда и културата. „Показателно за решителността на държавата да прилага закона е затварянето на 42 заведения в един ден през 1983. През следващите години населението лека –полека се завръща и кварталът придобива човешко лице”.

Преходна разпоредба

За да не затворят веднага всички  ресторанти и кафетерии в Плака, новото законодателство съдържа една преходна разпоредба- позволява на онези заведения, които имат лицензи от преди 1982 и принадлежат на същия собственик, да продължат да работят. Тази разпоредба попада за първи път на мушката на Министерството на околната среда и благоустройството през 2008.  След силна реакция новите предложения са оттеглени. През следващите години са направени подобни опити да се въведат отново, но безуспешно. Сега се връщат пак в законопроект на Министерството на околната среда, енергията и климатичните промени. Законопроектът е подложен на силни критики и е наречен „рушветчийски”. Характерен за качеството му е фактът, че както казва заместник-министърът  Николаос Тагарас, не е взето мнението на община Атина за разпоредбите,  министерството не знае колко лицензи са засегнати, не е имало проучване как законът ще повлияе на Плака.

Оттегляне на законопроекта поиска и кметът на Атина Георгиос Каминис. Той предупреди, че няма да толерира внезапното подкопаване на основите на специалния статут на Плака. Министерството обещава промени, но няма да  бъдат засегнати разпоредбите относно лицензите.

„Предлаганите разпоредби са грешка” смята Дионисис Зивас. Според него те ще разрушат всичко постигнато за последните 30 години, за да обслужат нечии икономически интереси, а това ще доведе отново до упадък като онзи от 70-те години.