Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

На Лесбос пламъкът на хуманизма е силен

19 Декември 2015 / 17:12:46  GRReporter
1198 прочитания

Девет часа вечерта е. На пристанището в Моливос корабът на Frontex тегли сива лодка. Тя е останала без гориво в морето и е превозвала около 50 пакистанци (вечерните пътувания са по-евтини). „Капитанът” е арестуван. Мълчаливи, премръзнали и уплашени, пасажерите крачат в тъмнината и остават стряскащо апатични към усмихнатите поздрави на журналистите. В края на кея, докато се извършва първата неофициална регистрация, доброволци раздават топли дрехи, сандвичи, сокове, ябълки и бисквити. След 15 минути атмосферата е променена. Пасажерите се молят, усмихват се и благодарят признателно. Пътят пред тях е много дълъг. Но тази малка проява на загриженост, на вековните гръцки и европейски традиции на хуманизъм, ги стопля.

На Лесбос условията нямат нищо общо с взривоопасния хаос през юли, нито с остров Кос, където според доклада на Съвета на Европа, публикуван преди седмица, „положението предизвиква срам”. Няма ги летните картини на изтощените мъже и жени, които лежаха на пътя край Сикамия, нито сблъсъците и боклуците на пристанището в Митилини.

Потокът на бежанците и мигрантите през последните седмици е намалял. На североизточния бряг са се установили десетки хуманитарни организации от цяла Европа, които посрещат и се грижат за пристигащите. И едновременно с това облекчават острова, който месеци наред сам носеше непоносимия товар на неочакваната инвазия със състрадание и храброст, без да понесе сериозни щети за обществото (на последните избори Златна зора получи около 8%).

Председателят на община Сикамия Георгиос Сароглу заявява: „Даренията в храни, дрехи и палатки са много големи. Идват от целия свят и има трудности със складирането им. От Патра и Солун дойдоха лекари и апарати и организирахме лечебница. Общината разполага с 10 работници, които всяка сутрин почистват брега от боклуци, лодки и пояси”.

Топла атмосфера

Лагерите за бежанците са в Окси, Гипедо, Кара тепе. В Ефталу International Rescue Committee организира нов лагер, а в Мория вече работи Център за регистрация. Черният път, който свързва Скала Сикамияс и Ефталу, е силно натоварен, заради огромните бараки на румънската организация Sociata pentru sanatate, educatie si familie и на адвентистите. По пътя се движат джипове 4Χ4 и хора с униформи на испанската организация SOS Remar (Пратеници на мира), на международната WAHA (Women and Ηealth), на ActionAid, на норвежката Drapen in havet (Капка в океана), на евангелистите Samaritan’s Purse, на норвежко-шведската Light House, Refugee Relief – Лесбос, на Гръцката спасителна академия Lifeguard, на гръцкия Червен кръст, на гръцкото училище за спасители Action Club, на Центъра за лечение на зависимости. По-надолу чакат моторниците и джетовете на организацията Proactive от Барселона. В Митилини са холандските спасители от Bootvluchteling. В морето патрулират, освен гръцката брегова охрана, и Frontex, също и Sea-Watch Rescue от Берлин, капитан Стратос Валамиос и Георгиос Маврапидос. Още от ранни зори те претърсват водите с бинокли, за да видят евентуални пристигащи лодки. Да, понякога има и жертви, но повечето слизат на брега измръзнали, но в безопасност. „Лекари без граници” и хората на Върховния комисариат за бежанците на ООН са навсякъде. Автобуси на държавната автобусна компания КТЕЛ с надписи на гръцки и арабски, автобуси на неправителствени организации и мини ванове на частни компании превозват до лагерите 300-500 пакистанци и афганистанци всеки ден. Въпреки проблемите с координацията между различните организации, атмосферата е топла. Цари ентусиазмът на младите хора, които споделят общи цели и визия.

Гостоприемно лице

Митилини е чист (до голяма степен благодарение на доброволците) и показва гостоприемното си лице. Саадет говори добре на английски. Отнело му е 15 дни да пристигне от Кабул през Техеран. Заявява, че е политически бежанец и заради неговото и на жена му сътрудничество с чужди организации е преследван от талибаните. Пътуването на Мустафа от Пакистан е продължило 3 месеца, а през последните две денонощия се е крил в гората на турския бряг. Сега трепери, завит с одеяло, пие горещ чай и се усмихва. Очевидно не знае за пречките при Идомени.

Категории: Лесбос бежанци мигранти хуманитарни организации
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus