Галерия

1

Миналата година гръцката полиция е поискала съдействие от страна на организацията за защита на децата „Усмивката на детето” за 16 случаи на установено незаконно пренасяне на непридружавани непълнолетни имигранти от чужди на тях лица, пише гръцкият всекидневник „Катимерини”. Социални работници или психолози на организацията транспортират децата в болници, след което ги поема гръцката национална система за здравеопазване. Но още преди настаняването им в приюти съществува вероятността много от децата да изчезнат. „Един ден просто напускат болницата и от там нататък никой не знае какво се е случило”, казва пред Катимерини социален работник, който следи процеса.

Най-често непридружаваните непълнолетни имигранти изчезват от институциите, в които се настаняват. Осемте приюти на територията на Гърция не се охраняват, тъй като не са центрове за задържане. Показателно е, че през 2015 полицейското управление в област Атика е регистрирало 1002 случаи на избягали от приютите непридружавани деца, от които са били открити само 192. Статистиката обаче не засяга реален брой деца, тъй като има доста случаи, в които дадено дете бяга от един приют, бива открито в друг град и настанено в друга институция, от която бяга отново. Проследяването на придвижването на децата се усложнява от липсата на техни снимки и от факта, че са дали на властите фалшиви имена.

В същото време все повече деца напускат Сирия сами. Някои от тях, за да избягат от войната, а други – за да се присъединят към семействата си, които вече са успели да стигнат до някоя европейска страна, се посочва в репортаж на Дойче веле.

„Вие ли сте бащата?”. Това е един от най-често задаваните въпроси на гръцко-македонската граница. За да позволят на пътуващите заедно семейства или на отделни бежанци да преминат границата и да продължат дългото пътуване към северна и западна Европа по така наречения „балкански маршрут”, те трябва да ги идентифицират. Напоследък граничните власти откриват сред тях все повече непридружавани деца, които или са потеглили сами от Сирия, или са се загубили по време на пътуването.

По данни на Europol около 10 000 непридружавани от никого деца са се изгубили от момента, в който са напуснали родните си страни. Неправителствени организации, които действат в региона на Гевгели на гръцко-македонската граница посочват, че броят на жените и децата, които пристигат там се увеличава всекидневно. Обявената от македонското правителство статистика показва, че днешната ситуация е много по-различна от тази през лятото на 2015. Докато тогава 75 на сто от пристигащите са били мъже, сега този процент засяга жени и деца, които се опитват да стигнат до централна и северна Европа по какъвто и да е начин.

„Сред първоначалната бежанска вълна имаше хора, които идваха с проучвателна цел”, казва Геспер Фровин Йенсен от ЮНИЦЕФ. По думите му „младите на възраст мъже първи счупиха леда”. С постепенното усложняване на ситуацията техните стъпки са били последвани от жени и деца. Междувременно, поради навлизането в зимния период, трафикантите са намалили цената за място в лодките, се допълва в репортажа. По този начин много от хората, които по-рано не са могли да си позволят финансово „голямото пътуване” към Европа, го правят сега.

Опасенията, че през следващите месеци условията за свързване на бежанските семейства в европейските държави ще станат по-тежки кара все повече деца да последват близките си в пътуването през студените и бурни води на Егейско море и след това по негостоприемния „балкански маршрут”. „Вече виждаме майки с деца да се опитват да стигнат до Европа по всякакъв начин”, посочва Елма Джанкович от хуманитарната организация Legis. Тя подчертава, че политиката на „открити граници” на германския канцлер Ангела Меркел ще стигне до своя край много скоро.

Според Джанкович към момента само в Македония се намират 18 000 непридружавани непълнолетни деца. „Установихме, че много хора твърдят, че някои от тези деца са техни, за да могат да ги вземат заедно със себе си”, казва тя пред Дойче веле, без да посочва източника на тази информация.

Това поражда опасения, че децата може да станат жертви на трафик с хора. „Сред доброволците също има липса на специализирани социални работници и педагози, които могат да установят с точност дали дадено дете действително е непридружавано от свой близък”, казва Джанкович. Проблемът се усложнява и от факта, че престоят на бежанците в Гевгели продължава само няколко часа. В резултат на това ситуацията с неизяснения статус на децата се пренася в страните, към които те пътуват. „Всички тези млади хора имат само едно нещо на ум – как да продължат пътуването си”, казва Фровин Йенсен и допълва, че ако компетентните органи забранят на децата да продължат пътуването в компанията на хора, които просто чувстват близки, тенденцията към незаконност ще се засили.